Мъчех се да пресметна за колко време изгаря фитилът. Отброих секунди, отмерих сантиметри и изведнъж осъзнах, че до експлозията остават десет секунди. Изпънах ръка и запокитих снаряда нейде към входа на пещерата. В същия миг из главата ми прелетя лавина от мисли. Не знаех колко силно гърми пръчка динамит. Сигурно по-силно от наниз китайски фойерверки, но не чак толкова, че да срути цялата пещера. Нали така? Нали Шушумигата каза, че за една дупка в стената трябвало да наслага в кръг сума ти пръчки? Докато все още протягах ръка подир динамита, аз си спомних старите рисувани филмчета за Уили Койота. И той вечно мяташе динамит, а врагът все му ги връщаше.
Бях го замислил като маневра за отвличане на вниманието. Едно кротко бум, после хуквам…
— Мамка му! Мамка му! Мамка му!
От толкова години се знаехме с Джоу-Джоу Баросо, а не помнех да е използвала такъв език. Е, да, но и аз не я бях замерял с динамит.
Гумените й ботуши запляскаха по скалата. После я чух да тъпче нещо.
— Ти си луд, Джейк! — В гласа й звучаха истерични нотки. — Ще убиеш всички ни. Тия греди са нестабилни.
Е, поне не ми метна динамита обратно.
Чух как нейде в мрака хленчи моят клиент, който много обичаше закона за адвокатската тайна, но отхвърляше всички останали.
— Шушумига, какво ще речеш? — подвикнах аз. — Има ли риск?
— Гръмни я, Джейк. Изпрати я направо в ада.
Надникнах иззад колесницата и видях как лъчът зашари по пода, докато откри Шушумигата, сгушен край една вагонетка.
— Джейк, тя пак ще ме гръмне. Не, Хоси, недей!
— С теб ще се разправям по-късно — каза Джоу-Джоу, после завъртя фенерчето към Сребърната кралица.
Лъчът изгасна и аз разбрах, че е тръгнала към мен. Не се колебах нито секунда. Драснах клечка, запалих фитила, изскочих на открито и с всичка сила търкулнах динамита по каменния под. Той заподскача напред, разпръсквайки зеленикави искри.
Чух как Джоу-Джоу пак замърмори на майчински теми. Чух плясъка на ботушите й по скалата. Гледах фитила и се мъчех да запомня точно къде е светлата точица в мрака. Горящият фитил изчезна и аз се хвърлих натам. Щях да я поваля с плонж, да я сграбча и да извърша нещо, което не бях правил никога през живота си — да ударя жена.
Тя вероятно чу забързаните ми стъпки. Или тежкото ми дишане. Или просто имаше животински инстинкт.
Видях пламъка още преди да усетя удара.
Куршумът ме улучи в дясното рамо. Прониза го съвсем чисто, без да закачи костта, някой по-голям кръвоносен съд или стоманената скоба, която напомня за себе си в дъждовно време. Усетих парване, струйка топла кръв и след това остра болка, сякаш някой ми заби клин и го остави в раната.
Все още бях на крака, но се чудех защо.
Не трябваше ли да залегна или нещо такова?!
Лъчът на фенерчето проряза мрака и освети над мен зъбери от синкав варовик и доломит. Завъртях се, подвих глава, клекнах, търкулнах се през здравото рамо и пак пролазих зад колесницата.
Нов изстрел и отново кралицата си изпати заради мен. Или може да беше някое от малките богчета с памперсите. Аз опипвах в тъмното за последната пръчка динамит. Къде беше, по дяволите? Напипах голямото сребърно колело, плъзнах длан по земята и ето че я открих. Извадих клечка кибрит от джоба си, драснах я, но не се случи нищо. Панталоните ми, все още мокри от банята в тунела, бяха навлажнили главичката. Извадих нова. Беше направо подгизнала. Още една. Същата работа.
Дъхнах върху първата клечка, за да изсуша поне мъничко фосфора, овъргалях я в праха и пак драснах. Нищо, само главичката взе да се рони.
Чух как стъпките на Джоу-Джоу наближават.
Последно драсване и клечката пламна. Оставих я да се разгори, после запалих фитила, изчаках секунда и метнах динамита с всичка сила. Исках да прелети над Джоу-Джоу, за да я накара да се обърне. Когато хукнеше да стъпче фитила, щях отново да я нападна, само че този път на зигзаг.
Чаках да чуя падането на динамита, но вместо бам върху коравата скала се раздаде едно глухо туп.
После чух крясъка на Шушумигата.
— Джейк, ay, mierda49! Джейк, maldito sea50, падна на гредата над входа. Виждам как гори фитилът.
После чух Джоу-Джоу. Все същия език държеше. Гледах как лъчът на фенерчето подскача по скалите над площадката. Най-сетне спря на съединението между една хоризонтална и една вертикална греда. Между тях бе заклещена пръчка динамит с горящ фитил.