— Уа-а-а! Какво си сложил в това, да не са от онези пилета и кози?
— Тайна рецепта, бабо, никому не я казвам.
— И с право. Олеле, божке, мирише ми на отрова или на радиация.
— Радиацията не мирише — осведоми я Кип.
Чарли изтегли празна въдица и каза:
— Нямам нищо против миризмата.
— Естествено — сопна се баба. — След десет хиляди аутопсии и рибешките черва ти се виждат като рози.
— Ама наистина, какво си сложил? — попита Чарли, душейки въздуха.
Предадох се и разкрих тайната.
— Равни части делфийски черва, глави от скумрия и миди, всичко това събрано от кофите около рибния пазар. Накълцва се на каша, както прави баба с боровинковия пълнеж, после се замразява в кутии от мляко.
— Как го кълцаш? — попита баба. — Пак ли си ми използвал миксера?
Не отговорих.
— Мътните да те вземат, момче, с тоя миксер си правя коктейли. Нали знаеш, че месомелачката е в килера?
— Знам, но е по-бавно и ме боли рамото.
— Женчо — каза тя. — Знаеш ли, докторе, туй момче хич не издържа на болка…
— Бабо!
— И на жени.
— Стига де.
— И на истински труд.
Позаяждахме се така още малко, после заговорихме за риболов. Баба заяви, че само преди седмица хванала точно тук грамадна жълтоперка, значи сигурно моята примамка пъди рибата към Омаха или някое друго място. Засега не бяхме хванали нищо, но се наслаждавахме на топлото зимно слънце. Небето беше дълбоко и синьо. Не чак като в Колорадо, а по-скоро с мек тюркоазен оттенък. Подухваше лек ветрец, температурата беше точно двайсет и пет градуса. Аз бях бос и по рязани джинси. Рамото ми почваше да се оправя, репутацията ми също.
Баба ме изгледа с присвити очи.
— Тая сутрин, докато ти преглеждаше лодката, позвъни онзи перкурор.
— Соколов, бабо, и се казва „прокурор“.
— Все тая.
— Какво каза?
— Искал да знаеш, че е кастрирал обвинението срещу теб за убийството на онзи мошеник.
— „Касирал“ — поправих я аз, но тя не ми обърна внимание.
— После, все едно че се бяха наговорили, само след десет минути звънна перкурорът от Колорадо.
— Макбейн.
— Същият. Оттеглил всички тамошни обвинения и заръча непременно да ти предам, че щял да разнулира всички сведения за арестуването ти.
— „Анулира“ — казах аз.
— Да де.
Успешна седмица по линия на кастрирането и разнулирането. Освен това получих от Талахаси справка, че вече нямат намерение да ми отнемат адвокатските права, а съдията Т. Боун Колридж позвъни да каже, че е спрял делото за лоши грижи към Кип и да си побъбрим за току-що отминалото студентско първенство. И тъй, след разчистването на досиетата в Колорадо, можех пак да повтарям с чисто сърце старата песен. Не съм лишаван от адвокатски права, не съм осъждан, не съм уличаван в недостойни постъпки, а единственият ми арест беше поради сбъркана самоличност — откъде да знам, че онзи, дето го цапардосах, бил полицай. А оттук изведнъж се сетих за Хосефина Ховита Баросо — тя много мразеше да й се хваля с това.
— Винаги съм си мислила, че има нещо странно в това момиче — изрече печално баба.
Странна работа, често си мислиш за нещо, а някой друг вземе да ти го каже. Естествено, баба ме е отгледала от парче месо, както казва самата тя, и често сме настроени на една вълна. Чудя се дали при семейните е същото и дали някога ще имам възможността да узная.
— Не казвам, че съм я смятала за убийца — продължи баба, — но все долавях в нея нещо студено. Сега ме побиват тръпки, като си помисля.
Метнах зад борда още една буца примамка и нарязах малко октопод. Кип бе зарязал въдицата и дремеше на кърмата. Чарли беше затворил очи и шайката от зелени палмови вейки провисваше пред лицето му. Водата успокоява, или както казва баба, умиротворява.
— Кой би си помислил, че момичето ще излезе… как му викаха? Сериен убиец.
— Доколкото знам, за това звание трябват поне три убийства — казах аз.
— Третият щеше да си ти.
Това ме накара да се замисля.
— Ама наистина, какво я беше прихванало? — не мирясваше баба.
Не беше способна на чувствата, които изпитват повечето от нас — обясних аз. — Дори брат й, един изпечен престъпник, не можеше да убие човек. За Джоу-Джоу хората бяха просто предмети, като масата или стола.