— Социопатична личност — долетя глас изпод палмовите вейки. А пък аз го мислех за задрямал. — По-рано използваха термина „морална имбецилност“, под което се подразбира антиобществено и морално безотговорно поведение. Съществуват нормалните чувства на сладострастие, гняв и алчност, но липсва удържащата юзда на съвестта.
— Алчност — повтори баба и поклати глава.
— Именно — каза Чарли. — Както е попитал Вергилий, „Quid non mortalia pectora cogis, auri sacra fames?“
— Уместен въпрос — съгласих се аз.
— Към какво ли не тласка сърцето човешко проклетата жажда за злато? — преведе Чарли.
— А, тъкмо се сетих — казах аз. — Като ми заздравее рамото, ще отскоча за малко до Колорадо.
— На ски ли? — попита баба.
— Не съвсем.
— Да се катериш по ледниците? — предположи Чарли.
— Не, стар съм вече за тия работи.
Мълчанието увисна като албатрос, който се рее по вятъра.
— И от къде на къде жаждата за злато ще ти напомня, че трябва да ходиш до Колорадо? — попита подозрително баба.
— В мината, когато Сребърната кралица рухна, аз скочих от нея точно преди експлозията.
— Знам — каза баба. — Вече ми го разказа почти толкова пъти, колкото онази история на доктора как крабовете откраднали пръстен от един труп в крайбрежните гъсталаци.
— Когато паднах, посегнах да се подпра, ръката ми хлътна в главата на кралицата и докосна нещо… не знам, нещо лепкаво и гъбесто.
— И какво?
— Ами… и Симарон, и Шушумигата разправяха, че главата и горната част на тялото са изваяни от онази масивна буца чисто сребро. Една година преди изработването на статуята група миньори изкопали от мината „Моли Гибсън“ в Смъглър Маунтийн парче — всъщност цяла канара — самородно сребро с тегло деветстотин седемдесет и шест килограма. Най-чистото сребро, най-голямото самородно парче, откривано някога. Цял век мълвата разказва, че статуята била изваяна от това парче, но ако беше вярно, главата нямаше да е куха.
Баба вдигна тъмните очила на челото си и ме огледа строго.
— Продължавам да слушам, но не разбирам какво общо има това с ходенето ти в Колорадо.
— Когато ме изписаха от болницата, проверих това-онова. В библиотеката всички стари вестници потвърждават каквото ви казах: един тон чисто сребро, статуята и тъй нататък. Но в градското историческо дружество има съхранени записки от занаятчиите, които изработили Сребърната кралица, а те си водели сметка за всички използвани материали, включително сто и седемдесет килограма папиемаше.
— И какво? — попита баба.
— Точно в това ми хлътна ръката. Натъпкали са онази хубавица с папиемаше, а отгоре са сложили тънък слой сребро!
— Ами вземи да напишеш статия за „Нешънъл Джиографик“. Какво общо има това с теб?
— От онази грамадна буца сребро няма и помен. Прерових всички архиви. Всяко голямо събитие в мините се отразявало най-съвестно. Щеше да бъде изключителна новина, ако среброто е било претопено, продадено или изложено в някой музей, но то просто изчезнало от лицето на земята.
— Или обратно в нечия мина — обади се Чарли.
— Точно така. Може би същият онзи човек, който задигнал от музея Сребърната кралица, е прибрал и буцата в мината. А може да е в „Моли Гибсън“ или кой знае къде.
Баба издърпа въдицата си и откри, че парчето октопод липсва.
— Само не ми казвай, че ще го търсиш. Не и след всичко, което преживя.
— Имам карти, планове, стари миньорски дневници — казах аз.
— Че откъде?
— Купих ги. Всъщност купих акциите на Симарон.
— Ама че глупава…
— Не, чуй ме, бабо. Съдът разпредели парите на компанията между акционерите, паднаха им се по трийсет цента за долар. Акциите на Симарон бяха наследени от Джоу-Джоу и тя ги притежаваше в момента на своята смърт.
— Искаш да кажеш, че е убила мъжа си и получава имуществото му? — попита баба с праведен гняв.
— Получи го и не й беше отнето, защото изобщо не я обвиниха в убийството на Симарон. Съдът в Колорадо обяви акциите за продан. Никой не ги искаше и аз ги купих — седемдесет на сто от компанията — за сто долара. Преди това вече имах още десет на сто.
— Не говориш сериозно, Джейкъб. За какво ти е тая компания? Над нея тегне проклятие.
Баба ме нарича с цялото име само когато е разстроена.
— Чакай сега, не става въпрос за парите. То е като игра, като лов на съкровища. Намираш стари карти и дневници отпреди сто години и знаеш, че нейде под земята лежи съкровище. И някак изведнъж те прихваща.