Както винаги пристигнах навреме. Имам такава безобидна мания. Не обичам да чакам, затова държа и аз да съм точен. Седнах на ниската стена и се загледах как всевъзможни образи минават по булеварда пеш, с лимузини, с мотоциклети, а понякога и на ролери. Мислех си за Джоу-Джоу и Шушумигата — красавицата и царя на далаверите. Имал съм много жени и преди Джоу-Джоу, и след нея, но тя е неповторима. Вечно ме подбутваше. Гледай само нагоре, бъди сред първите. Същински рекламен плакат за постъпване в армията.
Обичах я, но накрая избягах, без да поглеждам назад. Не се гордея с това, просто съм си такъв. Самовглъбяването изобщо не ме привлича. Имам волски характер — привеждам глава и упорито крача напред към нови, макар и не по-тучни пасища. Затова се обърквам, когато миналото отново застане на пътя ми. Старите работи още не са се избистрили, тъй че и настоящето става мъгляво. Не съм решил купища някогашни проблеми. Дявол да го вземе, навремето изобщо не съм подозирал, че трябва да ги реша.
Сега чаках Шушумигата. Ако пушех (което не е вярно), щях да запаля. Ако пиех (което е вярно), щях да седна в кафенето отсреща и да се озъртам към стената. Така и направих. Поръчах си „Гролш“ — чудесна холандска бира с порцеланова запушалка.
След третата бира от Шушумигата все още нямаше и следа. Намерих уличен телефон и се обадих в апартамента му. „Ало, говорите с корпорация «Баросо Ентърпрайсис». Моля, оставете съобщение след сигнала и аз…“
Наближаваше единайсет, затова реших да го пратя по дяволите и се върнах при колата, която по чудо все още си имаше всичко — антена, тасове, радио и тъй нататък. Хрумна ми, че Шушумигата сигурно се е объркал. След съда беше като замаян. Може би сега ме чакаше у дома на верандата и ругаеше. Изфучах по магистралата със сто километра в час и след четиринайсет минути отново бях на Къмкуот стрийт в Коконът Гроув.
Както обикновено паркирах под черницата. Луната вече бе пропълзяла нагоре, нощта беше топла и влажна, без ни най-лек полъх откъм океана. Ослушах се да чуя откъм дърветата крясъците на моя присмехулник. Птицата наистина си е моя, както е мой и енотът, който редовно преобръща кофата за боклук. Само че присмехулникът не се интересува от кофи. Просто каца на някой от моите храсти и пее нощни песни. Доктор Ригс го нарича Mimus poliglottos, на латински това означава многоезичен имитатор. На вид не е нищо особено — сив, с бели ивици по крилете. Но какъв глас има…
Докато наближавах верандата, чух някакъв звук откъм хибискусовите храсти, или може би долових движение. Можеше да е всяко едно от множеството нощни създания, включително и Perfidus nocturnus7, дебнещ да пребие и ограби някой почтен гражданин като мен. Не съм страхливец и нямам нищо против почтения ръкопашен бой, но един дрогиран хлапак с автоматичен пистолет може да ме надупчи като шевна машина още преди да вдигна юмрук. Затова побързах към предната врата.
Звукът се повтори, тих като цвърчене на полска мишка.
— Вуйчо Джейк.
Завъртях се и хукнах към храстите. В прахта под листата и буйните червени цветове се гушеше малко момче с фланелка на „Делфините“. Протегнах ръце и то пропълзя в прегръдката ми.
— Вуйчо Джейк, прибра се най-после.
Плачеше и сълзите прорязваха вадички по изцапаните му бузи.
— Какво правиш тук, по дяволите? — смаях се аз.
Кип посочи към къщата с трепереща ръка.
— Събудих се и чух гласове долу. После някой почна да се изкачва по стълбата. Бавно, като че се ослушваше. Толкова се уплаших, че пропълзях под леглото. Някой отвори вратата, надникна и пак затвори. После влезе в твоята спалня. Чух го да шуми там, но останах под леглото. Човекът слезе долу и чух гласове, съвсем тихи, после някакви шумове, сякаш местеха мебелите. Вуйчо Джейк, толкова се уплаших…
Стиснах го здраво.
— Кип, съжалявам. Не биваше да те оставям. Вече няма да се повтори, но всичко е било само сън. Никой не е влизал в къщата. Гледал си прекалено много филми, в които маниаци с бръсначи гонят децата.
Той поклати глава.
— Честна дума, вуйчо Джейк. Трябва да ми повярваш. След малко чух как външната врата се затвори и пропълзях до стълбата. Тогава го видях. Беше тъмно, но разбрах какво е.