— Какво?
Той отново посочи къщата с трепереща ръка.
— Не исках да изляза от предната врата. Просто не смеех да сляза долу. Затова се върнах в спалнята, излязох през прозореца и минах по покрива до дървото отзад.
— Слязъл си по дървото? Защо?
Той пак се разплака.
— Хей, Кип. Всичко е наред. Слушай какво ще направим. Влизаме в къщата заедно.
Той поклати глава и ме стисна още по-здраво.
— Добре, Кипърс. Влизам сам. Ще ме изчакаш ли?
Той кимна и избърса носа си с ръкава на старата ми фланелка. Отнесох го до колата и го оставих на предната седалка. Той сви колене, прегърна ги здраво и взе да се люшка напред-назад. Аз се върнах на верандата, блъснах вратата с рамо и нахълтах вътре. През прозорците падаха лунни лъчи и обливаха стаята в пепеляво сияние. Беше тихо, само таванският вентилатор глухо пухтеше. Глухо… и сякаш по-бавно от друг път.
Тогава видях, или по-скоро усетих.
Сянка, движение, силует.
Вдигнах очи. Тъмна фигура прелетя над главата ми. Някаква неопределена маса, която се премяташе и въртеше.
Първото ми усещане беше, че някой връхлита от стълбата върху мен като в каубойски филм. Приклекнах, преметнах се по дъските на пода и скочих приведен, с разперени крака, подгънати колене и стиснати юмруци.
Второто ми усещане се оказа малко по-различно. Да, в стаята наистина бяхме двама, но един от нас беше мъртъв.
Увиснал под вентилатора, той приличаше на онези циркови акробати, които описват шеметни кръгове из въздуха. Тялото беше отметнато настрани под наклон от четирийсет и пет градуса и кръжеше над мен в безконечно, хипнотизиращо движение. Краката бяха изпънати, ръцете леко разперени от центробежната сила. В лунните лъчи сянката му танцуваше бясно по стените и пода.
Всичко се смеси в главата ми. На Саут Бийч бях изпитал странното чувство, че нещо не е наред. Шушумигата има навик да закъснява, но винаги идва на срещите. Тази нощ се бе изплашил от нещо или от някого. От кого, от какво?
Дишах задавено и усещах тежките удари на сърцето си. Опитах да се успокоя и да поразмисля. Откъде да започна? Да го сваля, да повикам полиция, да се погрижа за Кип? В задочните курсове по право и кратките очни занятия никой не ме беше учил как се постъпва в подобна ситуация.
Умът ми работеше с такава скорост, че вече не можех да го контролирам. При всеки оборот на трупа ме разтърсваха проблясъци на хаотично преплетени мисли и въпроси без отговор. Кой беше убил Баросо Шушумигата, защо, и дали сега не търсеше мен? Мислено благодарих на бога, че момчето е живо и здраво.
Измъкнах се изпод трупа с патешко ходене, пристъпих до стената и посегнах към ключа на лампата. Трите крушки лумнаха изведнъж. Примижах от блясъка и видях как са закачили мъртвеца на вентилатора. В шията му се впиваше парче шарена коприна, вързана за нещо криво, може би телена закачалка.
В ярката електрическа светлина видях, че очите му са изхвръкнали, а черният, подпухнал език е провиснал навън. Видях и още нещо.
Не беше Шушумигата.
6.
Моето алиби
Най-напред се обадих на Чарли Ригс, но телефонният секретар ме уведоми, че е отишъл на риболов и желае на всички свои приятели „Vive valeque“8. Трябваше да се досетя, че е още на островите. Баба нито веднъж не се е оплакала, когато си тръгна по-рано и оставя Чарли да й прави компания. Май отец Андрю Грили бе установил с помощта на „Галъп“, че най-добрият секс идвал след шейсетата година. Няма що, старостта си има предимства.
Баба отговори още на второто позвъняване и аз си представих как се преобръща в леглото и подава слушалката на моя стар приятел. Чарли каза, че ще пристигне след час и петнайсет минути, ако вехтият шевролет не му погоди някой номер.
След това се обадих на отдел „Убийства“ в местното полицейско управление, където ме познават, но не изпитват особено топли чувства към мен. Млада жена с лек кубински акцент прие съобщението, най-спокойно ме накара да повторя и потретя адреса, после любезно помоли да остана на място. Говореше тъй, сякаш съм си поръчал пица с аншоа, но какво да се прави, такива са полицаите, особено в град, където има почти толкова убийства, колкото и комари. После позвъних на Ейб Соколов. Инак ченгетата щяха да му се обадят преди мен, а Ейб е от онези, които не забравят нито една дреболия.