— С един човек значи?
— Наречете го интимна среща, ако желаете.
Добре де, не съм длъжен да казвам цялата истина и нищо друго освен истината.
— Как се нарича дамата?
— Не съм я нарекъл дама.
Съвършено вярно. Толкова по-зле за тях, ако са ме разбрали в женски род. Соколов не издържа.
— Джейк, казвай коя е, дявол да те вземе. Знаеш, че трябва да установим къде си бил.
— Притеснявам се да спомена името — казах аз.
И това беше истина. Ако бях бойскаут, сигурно щях да спечеля награда за честност.
— Защо? Омъжена ли е?
Ухилих се сладострастно насреща му.
— Ти го каза, Ейб, не съм аз.
Усетих как Кип стисна ръката ми, но не трепна, не обели нито дума. Какъв юнак беше това хлапе и какъв великолепен пример откриваше в лицето на стария си вуйчо Джейк. Само за няколко часа се научи да шофира безупречно, стана свидетел на зловещо убийство, изпи първата си бира и видя своя скъп роднина да баламосва ченгетата. А горката баба се тревожеше за някакви жалки драскулки по стената. Ако хлапето останеше с мен още малко, сигурно до пубертета вече щеше да обира камиони по магистралата.
Ейб Соколов отново премина в атака.
— Когато Баросо е посетил кабинета ти в четвъртък…
Соколов не довърши, но ако се надяваше да подхвана някаква интересна история, имаше много да чака. След малко той продължи:
— … за какво разговаряхте?
— Я стига, Ейб. Много добре знаеш, че това е адвокатска тайна.
— Не и ако Баросо е споменал за намеренията си да убие Кайл Хорнбак.
— Хей, Ейб. С теб се знаем отдавна. Ако имаше нещо такова, не мислиш ли, че щях да му попреча по един или друг начин?
— Да, иска ми се да мисля така.
— Освен това Баросо Шушумигата не е убиец. Дори да иска, няма физическата възможност за… — Аз махнах с ръка към ъгъла, където двете полицайки измерваха температурата на трупа. — Хорнбак сигурно тежи към осемдесет килограма. Шушумигата не може и франзела да счупи, камо ли да удуши тоя тип и да го вдигне чак до тавана. Трябва ви някой по-едър и по-силен, с много здрави ръце.
— Прав си — тихо каза Соколов. — Някой като теб.
Направих кафе за гостите, докато чакаха идването на младшия съдебен лекар, който или се беше загубил, или работеше с други клиенти. Според по-младия детектив преди нашето убийство имало още три.
Междувременно полицайките пушеха цигари и разговаряха за извънредните часове и за началниците, които им викали „мацета“. Детективите драскаха в бележниците и си шушукаха. Ейб Соколов се беше навъсил както винаги и за разнообразие ми хвърляше по някой свиреп поглед от време на време.
— Вероятно си знаел, че Хорнбак искаше да сключим споразумение — каза той.
Предполагах.
— Утре трябваше да дойде при мен с адвоката си. Имаше да предложи нещо за твоя клиент. Нещо, което щеше да предизвика далеч по-шумен съдебен процес, може би дори да заинтересува федералните власти.
— А-ха.
— Какво знаеш за това, Джейк?
— Нищо — отговорих аз и този път бях пределно откровен. — Чух как Хорнбак и Баросо си размениха няколко остри думи в съдебната зала след делото, това е всичко. Шушумигата върти нова дейност нейде на запад, но не знам подробности, а и да знаех, нямаше да ти кажа. Освен това той ме увери, че всичко е напълно законно.
— И ти му повярва?
От години се мъча да го вкарам в правия път.
— Знам, Джейк. Във всички тия отрепки виждаш искрицата добрина. Там ти е грешката, там ти е слабото място. Не можеш ли да си набиеш в главата веднъж завинаги, че от хитреца не става почтен гражданин? Няма как да промениш навици, трупани цял живот. Божичко, работата като служебен защитник би трябвало да ти вдъхне поне малко цинизъм.
— Вдъхна ми. Станах циничен спрямо ченгетата, съдиите, прокурорите, адвокатите и обвиняемите. Престанах да вярвам в системата и всички нейни представители. Но съм циник с надежда.
— Аз също — каза след малко той. — Надявам се на по-големи затвори, по-дълги присъди и по-малко пуснати под гаранция.
Бях готов да изкарам още един-два рунда с Ейб, но вниманието ми се отклони. Някой бъхтеше с всичка сила по предната врата. Тя се разтърси, изпука и накрая се разтвори с трясък. Ченгетата развълнувано вдигнаха глави, сякаш бяха помислили, че убиецът идва да се предаде.
— Deus miseratur!9 — провикна се Чарли Ригс. — Ама къде е corpus delicti10?