— Не, само казвам, че момчето няма контрол над онова, което говори.
— И защо? Да не се е надрусал? Да не е от ония дрогирани отрепки, дето ми драйфат по колата на паркинга?
— Ваша Светлост, убеден съм, че преди малко момчето цитира реплика от някакъв филм. — Отправих към Кип умолителен взор. — Нали така, Силвестър?
— Брус Уилис го каза в „Умирай трудно 2“ — съобщи гордо Кип. — Просто изведнъж ми изскочи в главата.
— Приемете това като част от защитата, Ваша Светлост — добавих аз, импровизирайки в движение.
— Джейк, тоя номер няма да мине. Познаваш ме. Аз съм просто един обикновен провинциален адвокат, израснал до обикновен провинциален съдия…
Дявол да го вземе, четири милиона души сме от Маями до Палм Бийч и пак не можем да изберем един съдия, дето да не се прави на по-прост, отколкото е в действителност.
— … и може да не съм изчел всичките тия правни книги — продължи той, като махна с ръка към девствено чистите томове зад стъклената витринка, — но според мен за вината на обвиняемия има само три варианта: виновен, невинен и не-пра-во-мер-но обвинение…
Последното прозвуча като заглавие за песен на Тони Бенет.
— … освен ако твърдиш, че момчето е невменяемо. Искаш ли да го пратим на психиатър, Джейк?
— Изразявайки дълбоко уважение към съда — заявих аз, използвайки термина, под който всички адвокати подразбират точно обратното, — смятам клиента си за невинен и настоявам за незабавно съдебно решение. Фактите около произшествието са неоспорими, но има смекчаващи обстоятелства като например възрастта на обвиняемия, липсата на полицейско досие и някои психологически съображения, които моля да бъдат взети предвид.
Съдията Т. Боун Колридж издаде глух гърлен звук.
— Десет минути почивка. И после си стегнете екипите, защото ще раздаваме правосъдие.
Най-напред спазих първото адвокатско правило: през почивката бягай до тоалетната, защото не се знае кога ще е следващата. После намерих телефон и се обадих на Чарли Ригс да разбера дали е приключила аутопсията на Кайл Хорнбак.
— Очевидно не става дума за естествена смърт или нещастен случай — подхвана той с професорски тон. — Мисля, че можем да изключим и самоубийството, макар то да е най-честата причина за смърт чрез обесване. Значи имаме работа с убийство.
— Браво бе, Чарли. Слушай, обаждам се от съда. Спести ми общите приказки.
Обикновено не повишавам тон на Чарли и баба, но сега нервите ми бяха обтегнати до предел. Тревожех се за Силвестър, известен под името Кип; тревожех се за Шушумигата; и най-много се тревожех за себе си.
Чарли си прочисти гърлото и продължи:
— Е, тогава сигурно ще ти е интересно да чуеш какво показва токсикологията. Случайно бях там, когато химикът…
— Чарли, моля те!
— Добре де, добре. Vincit qui patitur. Търпеливият побеждава. В кръвта на Хорнбак беше тъпкано с барбитурати. Вероятно пентобарбитал. Действа много бързо, тъй че човекът е бил в безсъзнание по време на удушаването от неизвестен извършител или извършители. Ако беше в съзнание, щеше да има борба и неравномерен натиск върху шията. Можехме да очакваме капилярни кръвоизливи, разкъсани кръвоносни съдове и тъй нататък. При бавния, равномерен натиск има по-малко травми и случаят е точно такъв. Леки следи от кръв в ларинкса, някой и друг задръстен кръвоносен съд в мозъка, това е всичко. Смърт от задушаване. Твоята вратовръзка, между нас казано много красива, е била използвана като гарота. Върху гърдите има синина. Хорнбак навярно е лежал на пода по гръб, когато са му надянали вратовръзката. Убиецът сигурно е подпрял коляно върху гърдите му, после стегнал примката, прекратявайки достъпа на въздух, и накрая завързал възела.
— Това ли е всичко?
— Горе-долу. Преди да го срежат, опитаха да намерят латентни отпечатъци по трупа. Както винаги не излезе нищо. Но един от техниците ме помоли да му помогна за тест с метилметакрилат.
— И ти помогна ли?
— Естествено. Използвахме универсално лепило, което изсъхва много бързо. Намазахме тялото и открихме доста прилични отпечатъци по брадата и гърлото. Сега ги проверяват.
— Страхотно. Дано да има и други, освен моите.
— Е, друг път да знаеш, че убит човек не се пипа.
И друг път, а?
— Добре, Чарли, благодаря ти.
— Аз ти благодаря, Джейк. Знаеш ли, никога не се чувствам тъй жив, както когато опипвам мъртвец. Удушаването е много коварна работа. Не като едно време, когато при екзекуция чрез обесване слагали възела точно отляво на челюстта, за да отметнат главата назад и да прекъснат връзката между втория и третия шиен прешлен. Не, това е било лесна работа. Както казал веднъж някогашният лондонски палач Пиърпойнт…