Кип седеше и се усмихваше кротко.
— Е, синко, имаш ли какво да кажеш на съда?
Само това не!
— Да, Ваша Светлост. Домат ли ядете, или онова там е носът ви?
Малцината присъстващи в залата се изхилиха. Отправих към Кип умолителен поглед.
— Чарли Маккарти го рече на У. С. Фийлдс в „Не можеш да измамиш честен човек“ — обясни той.
— Ето, виждате, Ваша Светлост! — викнах аз и изскочих пред Кип, сякаш за да го опазя от зло. — Детето няма власт над езика си. Думите просто изскачат сами.
Съдията Т. Боун Колридж врътна очи към тавана, после се завъртя на масивния стол. Когато най-сетне отвори уста, говореше на стената отзад.
— Пред съда стои въпросът дали да пусне това момче на улицата или да го прати в изправителен дом, където ще се научи на дисциплина, а може и да получи някаква психологическа помощ от разни брадати либерали с бели престилки, дето знаят само да пушат марихуана и да си смучат пръстите за сметка на общината.
— Някой ден — изцвърча Кип иззад мен — ще завали истински дъжд и ще отмие цялата тази утайка от улиците.
— Какво рече? — рязко се завъртя съдията.
— Всички животни излизат нощем — продължаваше Кип със зареян поглед. — Курви, смрадливи мацки, джебчии, педали, дроги, отрепки.
— Ваша Светлост — намесих се аз, — сигурен съм, че има някакво обяснение.
Погледнах Кип, който ме възнагради с маниакална усмивка.
— Робърт де Ниро в „Шофьор на такси“ — уточни той.
— Точно така — извиках победоносно аз, сякаш Кип току-що бе направил епохално откритие в теоретичната физика.
— Смрадливи мацки? — промърмори съдията и поклати глава.
За щастие този път Кип премълча. Съдията попита дали имам да кажа още нещо преди присъдата. Аз поклатих глава, а Кип отвори уста. Хвърлих се да я запуша, но той отскочи настрани.
— Само едно, Ваша Светлост. Адвокатът е мой вуйчо. Вуйчо Джейк.
— От кой филм беше това? — уморено попита Т. Боун Колридж.
— Не беше от филм — признах аз. — Истина е. Силвестър Хюстън Конклин ми се пада сестрин син наполовина.
— Защо не каза веднага, Джейк — попита съдията. — Дявол да го вземе, къде е онзи твой дърт некадърник?
— Тук — подвикна доктор Корнблум от първия ред, очевидно разбрал, че става дума за него.
— Чух ли те да казваш, че на момчето му трябвал силен мъжага, комуто да подражава?
— Точно така, поради липса на баща то се нуждае…
Разбрах накъде отиват нещата. Кип също усети и се ухили. Но не и аз.
— Ваша Светлост — обадих се аз, — ако мислите, че…
— Недей да ми казваш какво мисля. Слушай сега, Джейк. Положението е следното: или при теб, или в изправителен дом. Чу го от собствения си свидетел. Предавам момчето под твоя опека. Една кръв сте, в края на краищата. Ще ми подаваш отчет всеки месец, а ако нещо объркате, пак ще ви викна при мен. — Т. Боун издаде кашлица наподобяваща звука на лопата върху чакъл, после се завъртя към младия закононарушител. — Какво ще речеш, синко? Искаш ли да отседнеш при вуйчо си Джейк?
— Ами да, Ваша Светлост — отвърна Кип. — Все едно че ще съм в мотел „Бейтс“11.
— Значи се споразумяхме. А сега нека измислим как да те държим по-настрани от пакостите. Имаш ли някакво друго увлечение, освен да ходиш на кино?
Кип поклати глава.
— Не искаш ли да играеш футбол в детската лига? Може да понаучиш от вуйчо си едно-друго.
Ново отрицание.
— Какво ти се иска да правиш, синко?
— Да снимам филми — изтърси Кип.
Т. Боун се позамисли за секунда, после извърна глава към мен.
— Купи на момчето една видеокамера и го пусни на воля. По мое време, когато някое хлапе тръгнеше по кривия път, слагахме го под ключ и му теглехме як пердах. Сега им даваме възможност за самоизява. Кой знае, може и да излезе нещо. Пердахът не е решение. Може пък някой ден тоя непрокопсаник да завладее целия Холивуд.
Съдията се усмихна самодоволно. После удари с чукчето, обяви края на заседанието и се втурна през задната врата към кабинета, развявайки синьо-оранжевата си тога.
Ами сега? Още не бях свикнал да бъда вуйчо, а вече ме впрягаха в ролята на баща. Смутен и объркан, аз наведох очи към Кип. Той бе чул как опитвам да се измъкна от отговорност. Сега хапеше устни.
— Кип, не че не искам да си при мен. Просто…
— Няма нищо, вуйчо Джейк. Никога не се извинявай и не обяснявай. Това е признак на слабост.