— Духва — повторих неодобрително аз, защото думата звучеше нелепо.
— Огледай се — рече Соколов, който явно се питаше дали не го взимам на подбив. — Мивката е пълна с мръсни чинии. В спалнята цари хаос, дрехите са изхвърлени от гардероба, единият куфар е отворен, но празен. Тоалетните принадлежности в банята са изчезнали, чекмеджетата за бельо и ризи са почти празни. А джобното календарче е забравено. Така става само когато човек адски бърза.
— Прекаляваш — казах аз. — Човекът е просто мърляч, а ти веднага го обвиняваш в убийство. Ако нямаш свидетел, който да е видял Шушумигата в моята къща, значи не разполагаш с нищо и много добре го знаеш. Изненадан съм, че съдията ти е дал заповед за обиск въз основа на тия безпочвени фантазии.
По устните на Соколов плъзна гробарска усмивчица. Той прелисти записките си.
— Имаш съседка на име Фийби Гетърс. Живее на ъгъла на Къмкуот и Солана авеню. Това е точно срещу теб, нали, Джейк?
Много добре знаеше, че е така.
— Около десет без четвърт — подхвана детективът — тя седяла на верандата си, когато един човек слязъл от такси пред твоята къща. Не го видяла много добре, но ние проверихме агенциите и един хаитянец без разрешително за работа категорично разпозна полицейската снимка на Хорнбак. Няколко минути по-късно съседката ти посрещнала група гости и се прибрала. После дошли още гости и тя отишла да отвори вратата. Според нея е било между десет и десет и петнайсет. Забелязала пред къщата ти някакъв джип. Показахме й снимки и тя определи колата като тъмнозелен или черен „Рейндж Ровър“. Когато ти се прибираш около единайсет и половина, от ровъра няма и следа, а Хорнбак е обесен с твоята вратовръзка. Според телесната температура, степента на вкочаняване и трупните петна съдебният лекар смята, че смъртта е настъпила между девет и единайсет. Хорнбак е бил упоен с барбитурати, после удушен.
— А къде е бил Шушумигата от осем до десет? — попитах аз.
Соколов изсумтя.
— Кой знае и на кого му пука? Важното е, че в решаващия момент е бил в твоята къща.
— На мене ми пука, защото Шушумигата не е убиец.
— Този път Джейк има право — обади се Джоу-Джоу Баросо, влизайки откъм терасата. През рамото й зърнах луксозен пътнически кораб, поел курс към Карибите. — Брат ми не е способен да го извърши нито емоционално, нито физически.
Такова чудо не бях очаквал — Хосефина да защити брат си.
— Според мен — продължи тя — Луис си е довел горила. Предлага на Кайл някаква сделка, онзи отказва и горилата свършва мръсната работа.
Олеле! Такава сестра да си имаш — прокурор не ти трябва. Още повече, ако наистина е прокурор. Озърнах се към Соколов и казах:
— Добре, картинката ми е ясна. След десет минути детективска работа случаят е изяснен чрез обединената мъдрост на полицията и щатската прокуратура.
— Хей, Джейк — отвърна Соколов с типичната усмивка на вълк в овча кожа, — не беше чак толкова трудно. Нали знаеш трите елемента на всяко обвинение?
— Естествено. Лъжесвидетелство, принуда и сляпо налучкване.
— Мотив, възможност и начин — поправи ме Соколов. — Баросо знаеше, че Хорнбак ще пропее. Това е мотивът. Ако не пряко, то поне косвено установяваме, че и двамата са били в твоята къща. Това е възможността. И както предположи Хосефина, начинът е осигурен от горилата.
— Без съмнение — казах аз с целия сарказъм, на който съм способен. — Естествено, тукашният пазач не е видял някой да придружава Шушумигата, а Фийби не е забелязала друга кола пред дома ми и дори онова да е бил ровърът на Шушумигата, никой не е видял кой седи вътре. Освен това тъй погрешно преценявате характера му, че изобщо не знам защо разговарям с вас.
Започвах да се раздразвам, затова станах и закрачих напред-назад. Понякога най-трудното е да седиш неподвижно. В съдебната зала имам навика да скачам на крака, щом противникът вземе думата. За да потисна този импулс си представям, че съм прикован към стола. Сега оковите бяха строшени, но целият хол ми напомняше клетка. Нещо не беше наред, макар да не знаех какво точно. След малко спрях и се обърнах към Соколов.
— Защо ми разказваш всичко това? Какво искаш от мен?