— Предполагаме, че Баросо ще те потърси — каза той.
— Да, клиентите понякога се обаждат на адвоката си. И какво от това?
— Когато ти позвъни, обади ми се.
Понечих да кажа нещо, но Соколов вдигна ръка като нетърпелив учител.
— Чуй ме, преди да подхванеш онези глупости за адвокатската тайна. Той е убил Хорнбак, или знае кой го е извършил. И в двата случая искам да разговарям с него. Затова изслушай каквото има да казва и се опитай да го доведеш.
Погледът, който му отправих, беше красноречив: а какво печели моят клиент?
— Ако се предаде доброволно, нещата ще минат много по-леко — каза Соколов. — Може би придружителят е трябвало само да сплаши Хорнбак, но е прекалил. Предаде ли се, няма да възразявам срещу освобождаване под гаранция при разумни условия. Ако ни накара да го преследваме, ще лежи в областния затвор чак до делото. А накрая ще го подстрижем нула номер, та заседателите веднага да разберат откъде идва.
— Ами ако не е убил Хорнбак и нищо не знае? — попитах аз.
— Тогава няма от какво да се плаши, нали? — отвърна Ейб Соколов.
Джоу-Джоу Баросо отново излезе на терасата и запали цигара. Не знам дали статистиката го потвърждава, но ми се струва, че напоследък жените пушат повече от мъжете. Нямам представа защо, а всяко предположение би прозвучало като мъжки шовинизъм, от който съм се отказал още по времето на широките панталони и бакенбардите. Никога не съм разбирал пушачите, били те мъже или жени. Не че съм маниак на здравна тема. Вярно, на закуска пия обезмаслено мляко. А за да намаля наситените мазнини и холестерола, вече ям чийзбургери (с шоколадов шейк и двойна порция картофки) само през дните, в които има „р“.
Вярвам в златната среда и отричам фанатизма. На млади години нямаше бар, от който метачите да не са ме изхвърляли по малките часове. Една поговорка твърди: „Трудно в учението, лесно в боя“. За мен и едното, и другото беше трудно. Бях твърде бавен и често ме контузваха. А генералите и треньорите много лесно понасят чуждата болка. Спомням си как в един мач на заснежено игрище срещу „Патриотите“ ми изкълчиха рамото. За да намести ставата, треньорът ми подаде едно бетонно блокче и изведнъж го пусна. Благодарение на гравитацията и местната упойка, успях отново да вляза в играта. Рамото и до днес скрибуца в редките случаи, когато си сресвам косата.
Днес обаче сме в деветдесетте години и безразсъдството — било то в пиенето, наркотиците или секса — отдавна не е на мода. Станахме предпазливи. Знам, че е така. Четох една статия на тази тема. Затова вече не шофирам пиян, подбирам с кого спя и гледам да избягвам кръчмарските свади. Още не съм станал домошар, но постепенно се отърсвам от щуротиите. Някога хвърлях зара и затварях очи — пък каквото се падне; днес предпочитам да залагам на сигурно. Нали разбирате — рискуваш ли, рано или късно печели банката.
Появиха се две непознати ченгета. Без да ми кажат нито дума, Соколов и детективът ги поведоха към стаята в дъното, която Шушумигата използва за кабинет. Униформена полицайка избута от асансьора голяма метална количка. Откъм кабинета долетя шум на чекмеджета и разместени мебели.
Излязох на терасата и застанах откъм океанската — подветрената — страна, за да избягна пушилката на Джоу-Джоу Баросо. Подвижният мост на Венецианската магистрала беше вдигнат и под него бавно пълзеше дванайсетметрова яхта, полюшвана от лекия източен бриз. Три чайки лениво се рееха из небето и пееха дрезгавите си песни.
— Наистина те е заблудил, нали? — подхвърли Джоу-Джоу.
— Ейб ли?
— Брат ми!
— Просто не вярвам, че е способен да извърши убийство, дори и с чужда помощ.
— Не това имах предвид. Очаровал те е.
— Чаровен си е, проклетникът — признах аз.
Отвъд града слънцето залязваше над Евърглейдс и обагряше хоризонта с пурпурни ивици.
— Толкова пъти си го спасявал, а тъкмо ти би трябвало да знаеш какво представлява в действителност.
— Шушумигата е мечтател. Помниш ли скиорското дружество „Маями“? Беше поръчал триста милиона кубически метра варовик, за да изгради планина край магистралата.
— Помня го. Опита се да продаде акции за скиорския лифт. Но дори и най-завеяните разбраха, че в тропиците няма как да опазиш снега от разтопяване.
— Не е там работата. Важното е, че Шушумигата си вярваше. Десет бона похарчи за проекти.