— Кой те подслушва? Каква е тази история?
— Не знам, но преди да убият Хорнбак, някой ме следеше. Сигурен съм.
Усетих го, че трепери в тъмното.
— Както и да е, блъснах вратата с рамо и влязох — продължи той. — Беше тъмно, но забелязах нещо да се върти. Не разбрах какво е, затова включих лампата. Jesus Cristo16, едва не припаднах. Без малко да се издрайфам. Никога не бях виждал такава страхотия. Изгасих лампата и избягах. Боях се, че убиецът е в къщата и ще ме подгони. Прибрах се у дома, грабнах малко багаж и изчезнах. Снощи спах в колата на едно от островчетата.
Той се приведе към мен. Лъхна ме мирис на цигари и пот.
— Джейк, кой би сторил подобно нещо? Чакай малко! Дай да върнем назад. Какво търсеше Кайл тук?
— Нямам представа. Може да е убит другаде и да са го подхвърлили, за да ни натопят.
— Не. Една съседка го е видяла да пристига с такси. Убиецът най-напред го упоил с барбитурати, после го удушил и накрая го закачил горе.
Станах от леглото и нахлузих чифт избелели спортни гащета с емблемата на Пенсилванския университет. После пристъпих до прозореца и вдъхнах нощния въздух. Тежкият аромат на жасмин беше много приятен след миризмите на Шушумигата.
— Какво търсеше Кайл тук? — повторих аз. — С теб ли трябваше да се срещне, или с мен? Знаеше ли, че ще си тук и кой още знаеше?
— Много въпроси задаваш.
— И най-важното: кой искаше да го убие?
— Освен мен ли? — тихо попита Шушумигата.
Позамислих се, след това отговорих:
— Не, да започнем от теб.
— Е, вярно, мислех си да го претрепя, но разбира се това бяха само фантазии.
— Разбира се.
— Така де, той се канеше да ме изпорти. Знаеш ли, че за днес имаше среща със Соколов?
— Аз знам, но ти откъде разбра?
— Кайл ми каза.
Аха!
— Кога?
— Вчера сутринта.
Шушумигата понечи да каже още нещо, но изведнъж млъкна. Може би искаше да му вадя думите с ченгел.
— Вчера сутринта — повторих аз. Понякога повторенията действат стимулиращо на свидетелите. Сякаш натискаш бутона на помпата и изведнъж плисва поток от думи.
— Да — каза Шушумигата. — Седях си у дома и четях неделния вестник, когато той позвъни. Каза ми, че днес рано сутрин ще иде право при Соколов, ако не получи от мен компенсация.
— В долари ли трябваше да е компенсацията?
— Mucho17 долари. Петстотин хиляди.
Подсвирнах.
— А ти какво отговори?
— Попитах го дали ще приеме чек. После му рекох: „Chingate! Начукай си го и на теб, и на коня, дето те е докарал“. След като се успокоих, казах, че ще му се обадя с контрапредложение, но първо искам да пообмисля нещата.
— И да поговориш с адвоката си — допълних аз.
— Да.
— И му каза, че вечерта имаш среща с мен.
Шушумигата се поколеба, после кимна. Измъкна отнякъде цигара и я запали.
— Да, казах му. Но не казах къде. И не съм го канил тук на еспресо и pastelitos18.
Отметнах глава и отправих към него изпитателен, може би дори обвинителен поглед.
— Честна дума, Джейк. За какво да го каня? Исках да поговоря с теб. Дявол да го вземе, очаквах при следващата ни среща Кайл да се домъкне с микрофон под ризата. Ако се опитах да го подкупя, щяха да ми лепнат подстрекателство, подкуп или възпрепятстване на разследването. Трябваше ми съвет, преди да говоря с него.
Двамата помълчахме и аз се замислих. Кой искаше да убие Хорнбак? Освен Шушумигата. И кой искаше да накисне Шушумигата, а може би и мен? Вентилаторът продължаваше безконечните си обиколки, разсичайки като със сабя струйките цигарен дим. Пералнята отдавна бе млъкнала, а в храстите зад прозореца присмехулникът пееше сутрешните си песни.
— Кой е Кит Карсън Симарон? — попитах аз.
Шушумигата се усмихна печално в металносивите лъчи на идващата зора.
— Виж, това е дълга история.
Докато минавахме в кухнята, над източния хоризонт се разля розово сияние. Направих на Шушумигата cafe con leche19, а за себе си изстисках пресен сок от грейпфрут. Той ме помоли да изпържа четири яйца, но аз отговорих, че секретар-ковчежниците не вършат такива работи. Препекох му няколко филийки ръжен хляб и той ги излапа със сирене и бурканче от бабиното сладко от гуава. Аз пък си стоплих в микровълновата печка малко от снощните спагети.