— Не само на личинките. Не, сър. Личинките на мухите могат да се излюпят от снесените яйца само няколко часа след смъртта. Това не би било достатъчно, за да обвиним погребалното бюро в немарливост. Но както вече казах, имало е и обвивки от какавиди, а на ларвите са необходими поне седем дни, за да преминат всички стадии до превръщането им във възрастни мухи. Очевидно тялото на мистър Купър е било напълно занемарено.
Сякаш по даден сигнал, риданията на Бренда Купър станаха още по-силни.
Чарли изобщо не се смути.
— Яйцата би трябвало да се виждат съвсем ясно в очите и ъгълчетата на устните. Те приличат на настъргано сирене, тъй че не знам как служителите са ги пропуснали.
Една от заседателките се изкашля нервно.
— Както казах — продължи Чарли, — prima facie немарливост.
Седнах си и оставих Чарли сам да се справя с въпросите на защитата. В това отношение бе ненадминат.
Седяхме в „Гаслайт Лаундж“ срещу областния съд. Аз пиех кубинско кафе, а Чарли лакомо лапаше оризов пудинг с канела, след като беше изгълтал омлет от три яйца. Приказките за разложени трупове винаги му отваряха страхотен апетит.
— Какво те тормози? — попита той.
— А, дреболии. Само дето съм заподозрян в убийство, името ми е свързано с далаверите на Баросо Шушумигата и сестра му ме кара пак да надзъртам из миналото си.
— Хосефина — каза Чарли. — Великолепна млада жена, макар винаги да ми се е струвала малко нервничка.
— Тя разправя, че ти и баба сте ми служили за образци, затова съм станал пълен неудачник.
— Ти вярваш ли й?
— Не знам, Чарли. Баба винаги ми е казвала да избирам доброто пред злото, а ти ме научи как да разпознавам едното и другото. Не е ваша вината, ако съм се провалил.
— Е, поне за нас не си неудачник. Колкото до останалите ти проблеми, изобщо не вярвам, че си убил Кайл Хорнбак. И Ейб Соколов не вярва. Просто те притиска да му доведеш Баросо.
— Може и да си прав, но не е много забавно. — Аз погледнах часовника. — Трябва да бягам. Докато ти омайваше заседателите, Шушумигата е оставил на Синди вест, че разполагал с нещо, което щяло да разкрие цялата истина около убийството.
Чарли избърса със салфетката зрънце ориз от брадата си.
— Вярваш ли му?
— Ама че странен въпрос. Защо ще ми казва…
— Твоят клиент е мошеник, нали?
— Да. За света като цяло.
— Mundus vult decipi. Светът иска да бъде лъган. Ами ти, Джейк?
Свалих гюрука на стария олдсмобил и отбих по надлеза към шосе I-95. Минах над дърветата по Саут Маями авеню, после завих по отклонението към магистралата „Рикънбакър“. Шушумигата бе казал да го чакам на Вирджиния Кий — уединен плаж близо до Аквариума край пътя за Кий Бискейн.
Всъщност Вирджиния Кий е просто шепа пясък в морето с няколко борови дървета за сянка. Мястото е чудесно за уиндсърф, тъй като плажът гледа право на изток, а на около километър и половина навътре има рифове, които спират по-големите вълни. На север е Фишър Айланд — островче с милионерски апартаменти, охранявани най-строго срещу нашествие на всякаква паплач. Наблизо е и каналът, по който туристическите кораби поемат към открито море. На север са островите Бимини, Гълфстриймът и необятните простори на Атлантика. На юг под магистралата минава каналът Беър Кът, а на запад е градската пречиствателна станция. Точно така. В своята мъдрост градските власти са избрали едно прекрасно девствено островче, за да наситят солените ветрове с колоритния мирис на човешки изпражнения. Не знам защо, но понякога имам чувството, че тъкмо Вирджиния Кий изразява най-пълно същността на Маями.
Някакъв ръждив джип чероки бе затънал в пясъка край морето. Наблизо двама стройни, мускулести младежи разтоварваха великолепни сърфове от покрива на колата си. Пет-шест платна подскачаха по вълните, тласкани от умерен североизточен вятър. Прибоят се носеше бавно към плажа на идеално прави бели черти, наричани от сърфистите „рипсено кадифе“.
Забелязах зеления ровър в сянката на дърветата на петдесетина метра от плажа. Докато се приближавах, от боровете над мен паднаха няколко зелени ароматни иглички.
Слязох от колата, облегнах се на капака и отправих поглед към сърфистите. Дори от това разстояние чувах плющенето на платната. Шушумигата не се мяркаше никъде.
Изчаках пет-шест минути.
Още го нямаше.
Може би събираше шишарки или се мъчеше да продаде акции на някой заплес.