— Quiereme, te necesito23!
Така и сторих, а тя ме обгърна с дългите си крака. Лежахме и се люшкахме на дивана в идеална хармония като платноходка по спокойно море. Джоу-Джоу издаде няколко тихи стона, после отвори очи за миг, но зениците й веднага се извъртяха нагоре.
— Джейк, te amo24 — каза накрая тя. — Siempre te he amado25.
Тласкани от бурята, тежки дъждовни капки барабаняха по тенекиения покрив и блъскаха стъклата. Клоните на дърветата стенеха, виеха се и драскаха по стените. Ние слушахме воя на вятъра и кънтящите гръмотевици.
— Гръм и мълния, дъжд и облаци — каза тя.
— Това метеорологичен бюлетин ли беше?
— С теб, Джейк, усещам мълнии и гръмотевици. После се нося над земята сред дъжд и облаци.
По-късно, докато бурята отминаваше, а ние все още лежахме преплетени, тя каза:
— Не знаех колко си ми липсвал. Можехме да бъдем толкова много един за друг, Джейк. Можехме взаимно да променим живота си.
— Може би все още не е късно — казах аз и пригладих назад черната й коса, без да подозирам колко съм прав.
Както си лежах сгушен до нея (не можех да се изпъна, леглото бе твърде късо за мен), аз казах:
— Разкажи ми за Кит Карсън Симарон.
Усетих я как настръхна.
— Какво искаш да знаеш?
— Всичко.
Тя въздъхна в мрака на малката спалня. Пороят навън бе отслабнал и ръмящият дъжд едва чуто звънтеше по покрива. Аз лежах по гръб, а тя — с коляно преметнато през бедрата ми и глава върху гърдите ми. Дишаше в един ритъм с ударите на сърцето ми.
— Толкова глупаво се държах, че ме е срам и досега. Бях тъй самотна, а той изглеждаше тъй внимателен, тъй нежен. Сими е властен мъж, много решителен, много силен. Страхотна комбинация, Джейк, и аз просто си паднах по него. Неудържимо.
— Сими?
— Името никак не му подхожда. Нали разбираш, той е грамаден като хамбар, но ми се струваше, че усещам в него някаква скрита нежност. Лъжех се. Той е егоист, измамник и владее до съвършенство изкуството да подвежда хората. Пред него брат ми изглежда като светец. Всъщност Сими е точно това, което Луис мечтае да стане.
— Ами „Съкровищницата на Скалистите планини“?
— Сделката е на Сими. Той въвлече брат ми в тази история.
— Шушумигата казваше, че работата била законна.
Джоу-Джоу се разсмя.
— Само дотолкова, че да не попаднат в затвора. Всичко е една голяма, напълно законна измама. Вече си виждал рекламната брошура. С нея си измиват ръцете. „Изрично ви уведомяваме, че начинанието е твърде рисковано и съществува опасност да загубите частично или изцяло направените капиталовложения.“
— Това би трябвало да отблъсква хората.
Тя навярно поклати глава, защото ме погъделичка с коса по гърдите.
— Ще се смаеш, ако научиш колко хора четат тези условия и все пак влагат пари в нефтени кладенци, пълни единствено с пясък или планински имоти без никакъв път за достъп. Хората са алчни и лековерни. Когато водех дела за злоупотреба с доверието на клиентите, непрестанно се изумявах колко е лесно да прибереш парите на хората, като обявиш разпродажба.
— И тук в сделката се намесва брат ти.
— Точно така. Да ти кажа и още нещо, което научих от Луис — колкото по-фантастични неща обещаваш, толкова по-лесно е да ги продадеш.
— Не разбирам.
— И аз, но е истина. Заровено съкровище се продава по-лесно, отколкото две щайги ябълки.
— Момент — казах аз. — Чакай малко. Притежава ли Симарон онези мини, или не?
— Да, той има концесии за добив на полезни изкопаеми от десетки хиляди декари. През последните петнайсет години е регистрирал стотици заявки. Опита се да добива злато, мед и сребро, и стигна до просешка тояга. Не че не намираше залежи. Намираше, но разходите за добива на руда и нейното обогатяване надхвърлят пазарната цена. Същевременно Сими открай време си пада по историите за някогашния Запад. Събира тези истории — всъщност легенди — за изгубени златни мини и заровени съкровища. Може да седне край камината и да ти разкаже поне двайсет различни приказки. За Изгубения падре в Калифорния, за Изгубения холандец в Аризона, за Изгубената уранова мина в Колорадо. Всичко се губи и повече никой не го намира.