Чух Джоу-Джоу да крещи:
— Que demonios haces aqui? Vete ahora mismo!27
Тя скочи от леглото и се хвърли към него, но той без усилие я метна през цялата стая.
Бях се надигнал на колене. Смътно усещах, че отгоре капе топла кръв и някой говори:
— Къде е той?
Бях замаян и не го разбрах.
— Кой?
Онзи ме сграбчи за косата и дръпна главата ми назад.
— Къде е Баросо? Къде е ситният кучи син?
— Не знам. Ранен, мъртъв… Не знам.
Той дръпна още по-силно.
— Добре ме прецакахте двамата с него, нали, адвокатче?
— Нямам представа за какво говориш.
Той пусна косата ми и подвикна:
— Хосефина, къде е онзи твой скапан брат?
Тя се бе сгушила на леглото и плачеше.
— Не знам. Остави ни на мира.
След миг тя скочи и го замери с възглавницата. Ефектът беше горе-долу колкото от моите удари.
Опрях ръце в пода и опитах да се надигна, очаквайки поредния удар. Но ударът не идваше. Над мен прокънтя мощен глас:
— Не се бъркай в моите работи, адвокатче! Не ми се бъркай, или си мъртъв. Разбра ли ме?
Вероятно не съм го разбрал, защото внезапно той вдигна крак и го стовари върху дясната ми ръка. Чух как кокалчетата се строшиха много преди да усетя болката.
12.
Бурна нощ
Кип гледаше захласнато как Чарли Ригс замесва гипс за превръзката.
— Много ли те боли? — попита хлапето и леко докосна подпухналата ми ръка.
— Само когато свиря на банджо.
— Дръпни се, Кип — нареди Чарли, идвайки към мен с парче бинт, натопен в гипс. Част от гипса бе полепнала по рошавата му брада.
Аз лежах по гръб на дивана в хола, а ръката ми беше изпъната върху сърфа, който използвам вместо масичка за кафе.
— Правил ли си го друг път? — попитах аз.
Чарли приведе глава над мен, изгледа ме през килнатите очила и се прокашля.
— Ти ще си ми първият жив пациент.
— Не бързай да обещаваш.
Докато Чарли започваше да омотава ръката ми, Кип пак се прокрадна наблизо.
— Какво означава АМАЛ ИНОТ? — попита хлапакът.
Погледнах опакото на китката си, доколкото ми позволяваше подутото око.
— Отпечатък от ботуш „Тони Лама“, четирийсет и четвърти размер.
— Гадна работа — рече Кип. — Онзи май съвсем е превъртял, а?
И той плъзна пръст по синините с цвят на зрели патладжани.
— Фрактура на третата и четвъртата метакарпална кост — обяви Чарли. — Сухожилията разтеглени, но здрави. За болката препоръчвам тиленол и кодеин. — Той се озърна към мен. — Как се чувстваш?
— Като измъкнат изпод камион. Падне ли ми пак онзи каубой, ще го смеля на кайма.
Чарли лекичко стисна китката ми и болката ме разтърси като електрически удар.
— Няма да е много скоро, приятелю.
Сетне Чарли светна с фенерче в очите ми, за да провери как се разширяват зениците, премери ми кръвното, опипа тук-там. Когато свърши, Кип ме смушка с лакът и прошепна:
— Забрави да му благодариш.
Прав беше. Напоследък започвах да приемам приятеля си за част от нормалния ход на нещата. Какво да се прави, имам такъв недостатък. Почти толкова лош, колкото и липсата на умение да се справям с неканени нощни гости. Самочувствието ми бе пострадало не по-малко от тялото.
— Благодаря, Чарли. В тежки минути винаги си до мен, а понякога пропускам да кажа колко съм ти благодарен.
Той небрежно махна с пухкавата си ръка.
— Tacent satis laudant. Мълчанието е достатъчна похвала.
Кодеинът замени болката с тежък, полусънен унес. Събудих се с туптяща ръка, а в главата ми сякаш имаше топки за боулинг, които почваха да се търкалят при всяко помръдване. Навън беше тъмно и присмехулникът подсвиркваше откъм черницата. Търсеше си приятелка.
Това пък ме накара да се замисля за Джоу-Джоу Баросо. Какво ли означаваше тая вечер, изпълнена с телесни наслади, спомени за старите времена и груби нашествия? Глътнах още две хапчета и пак се унесох. Смътно усещах как в интервалите между филмите Кип открехва вратата на спалнята да ме погледне.