Соколов се замисли. Имах чувството, че е потънал в дълбоки логически разсъждения, но след малко той попита:
— Случайно да ти се намира сирене?
— Не. Ейб, заболя ме главата от теб. Какво ще правиш със Симарон?
— Няма начин да го обвиним в убийство, но ако ти и Хосефина подадете жалба, ще му лепнем телесни повреди и влизане с взлом. Искате ли?
— Да — казах аз.
— Не — каза Джоу-Джоу.
— Е, много се радвам, че пак сте заедно — рече Соколов. — Като в доброто старо време. Дали да не изляза докато се споразумеете? — Той стана и тръгна към вратата. — Как мислиш, дали баба ти е донесла от онази нейна лимонова пита?
Когато Ейб излезе, Джоу-Джоу нервно се озърна към Кип, който седеше в ъгъла.
— Не бой се — рекох аз. — Каквото кажа пред Кип, минава за вуйчовска тайна.
— Няма такова нещо — отвърна тя. После се завъртя към момчето. — Изключи камерата, ако обичаш.
— Добре, щом така искаш. „Затегнете коланите. Чака ни бурна нощ.“
Тя ме погледна с недоумение.
— Пробни снимки — обясних аз. — Търси новата Бети Дейвис.
— Джейк — каза тя с онзи строг поглед, който не бях забравил, — работата е сериозна.
— Добре, Кип. Край на снимачния ден. Можеш да стоиш и да слушаш, но кротувай.
Той изсумтя недоволно, но все пак изключи камерата.
Джоу-Джоу изчака още малко, след това каза:
— Сими ми позвъни тази сутрин.
— Страхотно. Къде е той?
— Не каза. Извини се за избухването, но всичко се дължало на обстоятелствата. Ревност, че те заварва в леглото ми, гняв срещу Луис, отчаяние от компанията.
— Ясно, значи си има проблеми и ги решава, като използва главата ми за боксови тренировки. Дано да си му казала, че при следващата среща ще му го върна тъпкано.
— Не, не съм казала такова нещо — отвърна спокойно Джоу-Джоу. — През повечето време го слушах. Все повтаряше, че Шушумигата го измамил и ти сигурно си замесен в цялата работа. После каза, че иска да се върна при него. Едва сега бил осъзнал колко му липсвам.
— Е, кажи му да си вземе номерче. Аз съм пръв на опашката.
— О, Джейк, не знам какво да правя. Наистина не знам. Преди седмица си нямах никого, а сега ме желаят двама мъже.
— Като Катрин Хепбърн в „Повелителят на дъжда“ — обади се Кип.
— Хей, малкия — рекох аз, — я слез долу да наглеждаш прокурора.
— Защо? Тук май ще става забранено за малолетни, а?
Изпъдих го и останахме сами.
— Джоу-Джоу, не стига че ме боли глава, ами сега и свят ми се вие. Преди две вечери се любихме и беше страхотно, десета степен по скалата на Рихтер. Върнахме времето назад. После идва някакъв ненормалник с размерите на ракетен бункер, който може да е убил брат ти, а сега ми казваш, че смяташ да се върнеш при него. Правилно ли те чух?
Черните й очи бяха влажни.
— Не знам, Джейк. Просто не знам. Нещата са много по-сложни, отколкото си представяш. Луис не ти е казал всичко. Аз също.
— Слушам те — казах аз.
Но тя мълчеше.
— Джоу-Джоу!
— Толкова съжалявам, че Луис те замеси в тази история. Може би още не е късно да се измъкнеш. Моля те, Джейк, зарежи всичко. Остави на мен. Имам да свърша много неща. Не ме търси. И дано някой ден да ми простиш.
Тя изтича навън и чух как токчетата на сините й обувки барабанят надолу по стъпалата. Исках да хукна след нея, но не можех. Исках да я повикам, да й задам още въпроси.
Първо един…
За какво да ти простя?
И малко преди това…
Къде да не те търся?
И може би най-важният…
От какво да се измъкна?
Последното беше и най-трудно, защото как, по дяволите, можеш да се измъкнеш от нещо, когато не знаеш в какво си замесен?
13.
Десетки зловещи мисли
— Отново ходех на работа, прехвърлях купища документи и отървавах разни дребни престъпници с условна присъда или обществено порицание, защото в претъпканите затвори нямаше място за моите паднали ангели. Седмиците минаваха без новини. Местните полицаи не успяха да открият онзи бивол, маскиран като каубой; накрая решиха, че Симарон може да се е прибрал у дома и се обърнаха за помощ към шерифа на област Питкин, Колорадо.
Изглежда, прехвърлянето на топката ги задоволи напълно. В нашата област всеки ден има убийство и на седмица се крадат по стотина коли, тъй че разследването на някакъв си побой минаваше за дреболия. Особено след като откъм прокуратурата долетя слух, че Соколов смята цялата история за любовна свада. С други думи нищо особено, двама души си разменили по няколко юмрука заради жена. Аз имах малко по-друго мнение, но това навярно бе повлияно от факта, че ушите ми звънтяха цяла седмица след боя.