Може би случаят притесняваше Соколов. Все пак Джоу-Джоу Баросо беше от неговия екип. Кой би искал хората да се побутват и да подхвърлят лукави шеги за прокурорката con dos amantes28 в спалнята?
Така или иначе, минаваха ми подобни мисли, защото Соколов се държеше още по-отчуждено от обичайното. Престана да ми отговаря по телефона. Пусна мълва из града, че ходя в съда по-често като свидетел или заподозрян, отколкото като адвокат. После забелязах един сив додж да ме следи на прибиране от работа. Видях го и на другия ден, докато отивах в съда. Не бих обърнал внимание, ако доджът не правеше най-невероятни маневри, само и само да не ме изпуска от поглед. На предната седалка имаше двама души, но не успях да видя добре лицата им. Докато карах на север от Коконът Гроув по Саут Маями авеню, аз отбих на един паркинг, изчаках колата да отмине и си записах номера. Както очаквах, оказа се държавна. Или Соколов ме беше поставил под наблюдение, или губернаторът ме проучваше, преди да ми предложи съдийско място.
Ейб Соколов.
Знаехме се още откакто едва изкарах държавния изпит и почнах работа като служебен защитник. Той беше млад прокурорски помощник, чийто ентусиазъм още не бе изтлял до цинизъм. Преследваше с еднаква страст дребни джебчии, фалшификатори на чекове и пияни шофьори, а аз ги защитавах с изобретателност и фантазия. Обикновено печелеше той, но това е нещо нормално в царството на неправдата, наречено съд. Другите адвокати смятаха Соколов за вкиснат злобар. Аз го харесвах, възхищавах се на борческия му дух и понякога дори го намирах за забавен. Преди години в едно дело за предумишлен палеж помолих за пренасрочване на заседанието, тъй като клиентът ми беше в болница.
— Какво му е? — попита съдията.
— Сигурно се е нагълтал с пушек — рече Соколов.
Соколов работеше денонощно, поемаше най-тежките дела и кариерата му тръгна стремглаво нагоре. След година вече беше в отдел „Углавни престъпления“, след още една се занимаваше с най-сериозните случаи, после пое корупцията и накрая стигна до смъртните присъди. Стана щатски прокурор, когато неговият предшественик Ник Улф бе изгонен заради дружески връзки с наркотърговците.
Моята кариера беше различна. Започна бавно, после постепенно взе да се оформя. Когато осъзнах, че буквално всичките ми клиенти са виновни — макар и невинаги за онова, в което ги обвиняваха — престанах да хвърча из облаците. Щом се бях захванал да спасявам плаващите боклуци из канализационната тръба, наречена правосъдие, струваше си поне да взимам пари за това. Постъпих на работа в „Хармън и Фокс“ — стара адвокатска фирма, защитаваща интересите на банки и застрахователни компании. На онези тарикати им трябваше човек, способен да поеме тежко дело, без да напълни гащите. Като признание за дотогавашната си работа получих разрешение да се занимавам и с криминални дела, макар да подозирам, че съжаляват, задето нямат заден вход, през който да пускат клиентите ми.
И тъй, Ейб Соколов ми беше стар враг. Странно, но напоследък го чувствах по-скоро като стар приятел. Нима животът ми е тъй пуст, че трябва да скърпвам от враждата някакво подобие на приятелство? Може би, но мисълта е много потискаща.
А какво вършеше Соколов? Той беше истински професионалист и не би позволил на личните чувства да се месят в разследването. Беше напълно способен да ми носи чеснови хлебчета, а на другия ден да пусне хрътки по дирите ми.
На третия ден вероятно да вземе заповед за телефонно подслушване.
На четвъртия — да ми предяви обвинение в убийство.
И тъй нататък, додето не миряса. А тогава трябваше да съм напълно готов за защита.
Беше ме хванала параноята. Час по час се озъртах към страничното огледало и при всеки разговор по телефона напрягах слух да доловя съмнително бръмчене. За един адвокат няма нищо по-страшно от подозрението, че го подслушват. Преди няколко години федералните власти се опитаха да докопат адвокатските хонорари под предлог, че идват от незаконните доходи на клиентите. Заплахата разтърси цялата правозащитна общност от вратовръзките до мокасините. Естествено, адвокатите не се тревожеха за своите доходи. Нищо подобно. Доколкото си припомням разгорещените спорове, колегите ми кършеха ръце, че държавата застрашавала конституционното право на юридическа помощ. Ако им вярвате, готов съм да ви продам някой от крайбрежните терени на Шушумигата.