— Майната му. Другия път направо ще го гръмна в коляното.
— Аха… Е, той казва, че иска да подаде жалба срещу теб.
— За какво? Че му ожулих с глава ботушите ли?
— За измама. Твърди, че двамата с Шушумигата сте организирали заговор, за да ограбите него и останалите инвеститори от онази компания. Акциите били продадени по три-четири пъти. Казва още, че Хорнбак се канел да ви издаде.
— За пръв път чувам такова нещо, Ейб. Ако имаш доказателства, действай.
— Не, не му вярвам. Просто исках да знаеш. Сигурно можеш да обясниш всичко.
Не ми хареса тонът, с който произнесе „всичко“.
— Какво имаш предвид?
— Нали още ползваш услугите на „Садърн Федерал Банк“?
— Да, и какво от това?
— Преди около час им представихме съдебно нареждане за проверка на сметките, тъй че имам въпроси относно седемдесет и пет бона, вложени на твое име миналата седмица.
— Трябва да има някаква грешка.
— Слушай, Джейки, пред мен лежи фотокопие от вносната бележка. Седемдесет и пет хиляди в брой, миналият четвъртък.
— Ейб, млъкни за момент и помисли малко. Ако са мръсни пари, бих ли ги вложил в банката?
— Откъде да знам. Колкото пъти съм виждал седемдесет и пет бона в брой, все идват от лошите момчета. Наркотърговци, букмейкъри, укриватели на данъци. Но ти може и да не си от най-лошите, Джейк. Сигурно си се канел да платиш данъци и да обявиш парите за доход от хонорари. Тъй че защо да не ги внесеш? Освен това отдавна съм се отказал да разсъждавам защо хора като теб вършат едно или друго…
Хора като мен?
— … Все още се случва да вадим умрели крадци от къщи, обработвани с химикали срещу хлебарки. Миналата седмица един опита да ограби денонощен магазин и вместо това си простреля оная работа. Не се научиха, диванетата, че пищов не се пъха в гащите. Знаеш ли колко малко му трябва на зареден пистолет, за да гръмне? — Соколов се изкиска зловещо. — Май и ти го направи, Джейк. Простреля си оная работа.
— Ейб, с теб се знаем отдавна. Чувал ли си някога да открадна каквото и да било?
— Не ми пробутвай врели-некипели. Няма да стане.
— Не отговори на въпроса.
Линията тихо бръмчеше. Представих си как Соколов се мръщи над слушалката, вдигнал крака върху металното служебно бюро.
— Не, Джейк. Не бях чувал да си крал. Досега. Нито пък да си убивал.
— Това пък какво означава?
— Днес следобед ще се събира съдебният състав по случая Хорнбак. — Той сниши гласа си. — Да знаеш, не си го чул от мен, но ето какви доказателства ще бъдат представени. На тринайсети юни, неделя, Кайл Лин Хорнбак, бял мъж на двайсет и седем години, е бил открит да виси под таванския вентилатор в дома на някой си Джейкъб Ласитър, който уведомил полицията за престъплението. Според температурата на тялото, трупните петна и степента на вкочаняване, съдебният лекар определя, че смъртта е настъпила между девет и единайсет вечерта. Рано привечер мистър Ласитър е бил в дома си, но не може да докаже къде се е намирал от десет до единайсет и половина. Твърди, че по това време бил на Оушън Драйв, но няма нито един свидетел, който да подкрепи алибито. Смъртта на мистър Хорнбак е причинена от удушаване с копринена вратовръзка, принадлежаща на мистър Ласитър. Токсикологията установява в кръвта на мистър Хорнбак наличие на голямо количество барбитурати, което навежда на мисълта, че вероятно първо е бил упоен. При тестове с употребата на метилметакрилат по лицето, шията и ръцете на покойника са открити латентни отпечатъци, съвпадащи с тези на мистър Ласитър. Следиш ли ми мисълта, Джейк?
— Направо търча подир нея като уличен адвокат след линейка.
— На четиринайсети юни, понеделник, мистър Хорнбак е трябвало да се яви пред щатския прокурор, за да направи изявление, уличаващо клиента на мистър Ласитър в организиране на финансова измама. Въпросният клиент сега е в неизвестност и според улики, открити в колата му, може да се предполага, че също е убит. Единственият човек, присъствал на местопрестъплението, е мистър Ласитър, който отговорил на обаждането на щатския прокурор, после затворил телефона, без да се представи, и очевидно се канел да избяга, когато пристигнал полицейски патрул.
— Това ли е всичко?
— Не съвсем. Свидетелят от Колорадо К. К. Симарон е готов да потвърди, че клиентът на мистър Ласитър, очевидно с негово съдействие и подкрепа, организирал план за източване на финансови средства от частната компания „Съкровищница на Скалистите планини“. Според твърденията на мистър Симарон липсват най-малко сто и петдесет хиляди долара от фондовете на корпорацията, а мистър Ласитър не може да обясни произхода на седемдесет и пет хиляди долара, внесени миналата седмица по неговата банкова сметка. Освен това по всичко личи, че са продадени няколко пъти повече акции, отколкото съществуват в действителност. Мистър Симарон е последният жив свидетел, който може да потвърди тези факти. Преди около пет минути мистър Ласитър заплаши да го простреля в коляното. Преди около две седмици заплашил да го смели на кайма. Заплахата е изречена в присъствието на пенсиониран съдебен лекар, а по-късно спомената от него пред щатския прокурор, тъй като въпросният съдебен лекар се тревожи от странното поведение на мистър Ласитър.