Не обичам да разсъждавам, докато заседателите обмислят решението си. Просто седнах, поръчах бира и разгърнах „Златният бряг“ от Нелсън Демил — история за честен адвокат, компрометиран от чаровен мафиот. Шушумигата както винаги не спираше да дърдори.
Някои клиенти се стягат в очакване на присъдата. Пребледняват и се затварят в себе си. Може би поднасят безмълвни извинения към Всевишния и обещават да се поправят, ако получат втори (а може би пети или шести) шанс. На други клиенти не можеш да им запушиш устата.
Нерви.
Изчервен от вълнение, Баросо размахваше пухкавите си ръце и ме разсейваше с шумен монолог, описващ множеството етапи на неговия престъпен живот. Кацнал върху табуретката, той ампутираше с пиличка за нокти филтрите на цигарите „Марлборо“, които пушеше една подир друга, без да забелязва, че ръси пепел в скука си. От време на време прекъсваше историята, за да попита: „Нали така, Джейк?“. Вероятно проверяваше дали го слушам.
— Може би трябва да ида в Русия — заяви Шушумигата, пускайки облак цигарен дим. — У нас вече няма място за частната инициатива. Прекалено много контролни органи. Прекалено много закони. Спомням си как започнах да продавам крайбрежни терени. Цели осемнайсет месеца ринахме парите с лопата. А после дойдоха ония дръвници от Талахаси с евтините летни костюми. Какви ли документи не бяха домъкнали само и само да ни спрат работата. Божичко, цялата ми печалба отиде по съдилищата. Нали така, Джейк?
Аз допих бирата и бутнах книгата настрани.
— Терените не бяха крайбрежни, Шушумига. Бяха си направо под водата. Ти продаваше парцели от блатата в Евърглейдс.
Ясно, значи наистина слушах. Той небрежно махна с ръка и едрият диамант върху пръстена му проблесна въпреки полумрака. Изглежда не бях във форма. Правило номер едно за всеки съдебен процес: никакви лъскави пръстени, ланци, тъмни очила и тъй нататък. Номерът е да представиш разбойника за божа кравичка.
Поръчах си още една бира, а Шушумигата взе да се жалва за провала на бизнеса със скъпоценни метали.
— Кой би повярвал, че можеш да продаваш злато по телефона? Кой, по дяволите, би си помислил, че само с едно обаждане разни фермери от Айова най-охотно ще съобщят номерата на кредитните си карти? Джейк, всичко беше направо разкошно. Мама му стара, ами че световният център на корпорация „Милион долар минералс“ беше само на две крачки — в Лодърдейл, представяш ли си? Ех, да го беше видял, Джейк. Трийсет търговски сътрудници, по две хиляди и петстотин обаждания на ден.
Всъщност бях успял да видя въпросния център — в деня, когато властите му удариха ключа. Цялото начинание на Шушумигата си беше чиста пирамида. Продаваха на наивниците хартийки с уверение, че притежават скъпоценни метали. Шушумигата се кълне, че щял да достави златото, ако не го продавал с двайсет долара по-евтино, отколкото струвало на пазара. Открай време има два лоши навика — пуши и никога не изпълнява обещаното.
— Пазарът тъкмо беше почнал да се оправя. Ако онези гадни бюрократи ми бяха дали още мъничко време, сигурно щях да изплувам. Нали така, Джейк?
Преди да отговоря, усетих нечие присъствие зад гърба си. Отначало помислих, че деветдесетгодишният астматик, приставът Ърни Картрайт, е дошъл да ни викне за присъдата, но ще има време да го черпя едно питие. После ми хрумна, че Ърни Картрайт едва ли ползва парфюм „Пума“.
— Бре-бре, гледай ти — изрече нашата посетителка с нескрита злоба. — Мошеникът и неговият закрилник.
— Остави ме на мира, Хоси — отвърна Шушумигата и блъвна облак дим към сестра си.
Тя стоеше само на педя от мен с леко склонена глава и предизвикателно изпъчен хълбок. Много пъти съм я виждал такава, но отдавна не бях надниквал тъй отблизо в черните й очи. Аз седях, а тя стоеше, тъй че можеше да ме гледа отвисоко както в географско, така и в морално отношение. Отвърнах на погледа с лукава усмивка, която би прелъстила цял автобус клакьорки, стюардеси и зъболекарки.
Тя тръсна глава, сякаш реши, че не заслужавам внимание. После се обърна към брат си и заяви:
— Благодарение на сладкодумното ти приятелче са те оставяли на мира по-дълго, отколкото заслужаваш.
— Я стига, Джоу-Джоу — обадих се аз. — Наричай ме просто Джейк. „Сладкодумно приятелче“ звучи някак безлично.