Видях как Джоу-Джоу подаде нещо на Симарон, чух плъзгане на метал по метал. Той отново насочи пистолета към мен.
— Страшно е уморително да дърпаш спусъка по цял ден. Шапка им свалям на дърводелците и прочее майстори. Имам стабилни китки, но вече взе да ми натежава. Дали да не сложа край на тая игра?
Симарон се прицели в сърцето ми, после свали надолу към слабините, към коляното и пак вдигна към сърцето.
— Бум — каза той и се разсмя, когато замижах.
Преди да разбера какво става, той се прицели високо над главата ми. Буф. Още един пирон в цевта. Буф. Пак високо. Какво правеше, по дяволите?
Чух рязко пращене и вдигнах глава тъкмо навреме, за да пресрещна с лице десетина кочана царевица, корави и тежки като камъни. После още толкова, след това цяла лавина. Сипеха се през мрежата под силоза, разкъсана от пироните.
Исках да пропълзя настрани на четири крака, но пак се подхлъзнах, а царевицата продължаваше да пада. Вдигнах ръце над главата си, но ударите ме повалиха и рухнах по очи под лавината.
Въздух.
Не можех да дишам.
Мъчех се да си поема дъх, но чудовищна тежест притискаше гърба ми. Извъртях се на една страна и отворих уста.
Прах.
Кашлях, давех се и със сетни сили се мъчех да поема глътка въздух.
Нейде отдалече дочух глас:
— Тоя адвокат ми изяде всичката царевица, през зимата добитъкът ще изпука от глад.
Пролазих още малко, успях да си поема дъх и усетих, че нещо се движи. По-точно самият аз. Дърпаха ме за глезените. После ме вдигнаха над преградата на коша и след миг рухнах на пода. Паднах по гръб, сетне Симарон ме яхна и притисна ръцете ми към земята. Не тежеше много — само колкото средно голяма планина. Пусна едната ми ръка и ме зашлеви — първо с длан, после с опакото на китката, при което кокалчета ме халосаха здравата по носа.
Той порови из джоба на ризата си, измъкна шепа пирони и ги налапа. Зареди единия, посегна край главата ми и дръпна горния край на фланелата. Усетих до шията си студената цев на пистолета.
Буф. Пиронът прониза памучния плат и потъна в пода.
— На адвоката май му трябва подстригване.
Той зареди пирон, притисна цевта към темето ми, после я придвижи надолу. Буф. Пиронът плъзна по черепа и хлътна в пода, след като ме среса на път. Симарон се надигна и насочи пистолета малко под чатала ми. Още един пирон в цевта, още един изстрел в пода — толкова близко, че усетих как някои мои съществени органи панически се оттеглят в северно направление.
Останалото беше като в мъгла. Един пирон едва не улучи коляното ми, друг се плъзна покрай ходилото. По един от двете страни на главата, трясъкът бе оглушителен. Накрая последен изстрел между разперените ми пръсти. После той пусна пистолета в сламата и подвикна:
— Хосефина, почна да ми омръзва. Камината у дома е разпалена. Вземи едно от железата за жигосване на добитък и го нагрей както трябва. Ще му покажа какво правим по нашия край с изнасилвачите.
Гласът й прозвуча едва чуто.
— Сими, защо просто не го довършиш?
Той отново седеше върху гърдите ми и го усетих как извърна глава.
— Не знам.
Изпънах дясната си ръка доколкото можех. Напипах с длан нещо метално.
— Искам да страда за онова, което ти стори, но няма да го убия. Да го жигосам, да го осакатя, да го сплаша до смърт, та вече никога да не ти досажда — това да. Но не съм убивал човек и нямам намерение да го сторя.
— Ако остане жив и се разприказва, това може да усложни работите — каза тя. — Карай по простата процедура.
Дланта ми обгърна металния предмет, който се оказа горещ на допир. Не бях използвал такъв инструмент откакто бях хлапе и ураганът Бетси отнесе бабиния покрив с двеста и двайсет километра в час. Сега щях да го използвам. Не знаех дали е останал патрон в пълнителя и дали има пирон в цевта, но нямах какво да губя.
Демонстративно размърдах лявата си ръка, за да заблудя Симарон. Той видя и я притисна. После пак ме зашлеви през лицето със свободната ръка. В този момент вдигнах пистолета.
Тежеше, проклетникът.
За да се прицеля в гърдите на Симарон ми трябваше една дълга секунда.
Прекалено дълга.
Ръката му сграбчи пистолета отдолу и го извъртя. Дулото тъкмо минаваше край челото му, когато натиснах спусъка. В същия миг левият му юмрук се стовари върху брадата ми. Отчаяно исках да чуя как стоманата прави пльок в кости и плът, но вместо това чух само едно метално щрак, последвано от рева на прибоя и вулканичния рев на избухнала болка.