Сексуално насилие. Няма що, страхотни симпатии щях да спечеля сред тукашните съдебни заседатели. Знам от опит, че заседателите нямат нищо против убийците, но стане ли дума за изнасилване или тормоз на деца, почват да гледат на кръв.
— На твое място, вуйчо Джейк, щях да ида в редакцията и да ги сритам по задниците. Помниш ли Пол Нюман в „Без предумисъл“?
— Млък. Още чета.
Имаше няколко снимки на стари пещи и вагони, натоварени с руда, после кратък опис на миньорските концесии и картите с въображаеми съкровища, които бе натрупал Симарон. Председателят на местното историческо дружество си спомняше с умиление как покойният мистър Симарон седял с часове в библиотеката над стари дневници, семейни библии, карти и нотариални актове. Научих предостатъчно за съкровището в Трешър Маунтийн — злато за милиони, заровено нейде около прохода Улф Крийк. Трябвало само да откриеш една тревиста могилка, да застанеш на нея точно в шест сутринта през септември и да копаеш там, където падне сянката на главата ти.
После идваше историята за златотърсачите, които през 1880 година се скрили от снежна буря в една пещера близо до Дед Мен’с Крийк. В студеното влажно подземие намерили пет човешки черепа и стотици златни кюлчета, напъхани между скалите. След бурята те отнесли пет кюлчета до лагера си и се върнали с каруци за останалото. Но така и не намерили входа на пещерата.
— Хей, Кип, я чуй това. „К. К. Симарон беше огромна романтична фигура, човек на мечтите, нещо средно между Индиана Джоунс и Ерол Флин.“
— Ерол Флин е бил нацист, вуйчо Джейк.
— Добре го каза, момчето ми.
В края на статията наричаха Симарон „последен спомен за славното минало, могъщ и храбър син на Запада“.
Не знам за Запада, но аз бих го нарекъл по-простичко — кучи син.
В долния край на трета страница бе отпечатана кратка бележка в рамка. Под заглавието имаше снимка на някакъв хищно озъбен злодей. С две насинени очи и подпухнала устна изглеждаше крайно неблагонадежден. Момент! Ами че това бях аз. Снимката беше направена в болницата по време, когато нямах ни най-малко желание да посрещам гости. Всъщност в онзи момент имах желание само за една спринцовка кодеин.
От текста излизаше, че предполагаемият убиец на великомъченик Симарон бил някой си Джейкъб Ласитър, адвокат от Маями, чиито адвокатски права вече били под въпрос поради обвинение в още едно убийство. След това повтаряха версията за „сексуално насилие“ срещу кристалночистата мис Баросо.
— Хей, Кип, слушай сега. Тук пише, че ме чакало допълнително обвинение за насърчаване на малолетен престъпник.
— Не е вярно — рече Кип. — Аз си бях престъпник и без да ме насърчаваш.
— При толкова предварителен шум май трябва да помоля за прехвърляне на делото в друг съдебен район.
— Да, опитай островите Самоа.
Нуждаех се от помощ. Баба вече бе сторила каквото можеше. Чарли Ригс ми оказваше морална подкрепа с вдъхновени писма. Обади се и Брит Монтеро от „Маями Дейли Нюз“ — само не знам дали за да ми пожелае успех, или да си осигури сензационно интервю. Преди две-три години ходехме заедно, но за нея кървавите убийства бяха далеч по-интересни от моите описания как се пробива плътна защита.
В момента не ми трябваха приятелски приказки, а свестен адвокат. Затова след като прегърнах Кип и той се отправи към автобуса с просълзени очи, аз позвъних по затворническия телефон на един стар приятел.
След един ден Х. Т. Патерсън цъфна в Аспен, а след още един подаде молба за освобождаване под гаранция. Прокурорът цял се обля в пот от усилия да оспори молбата, но съдията все пак определи гаранция — точно един милион долара. Баба и Чарли Ригс заложиха цялото си имущество, аз също, но дори не се доближихме до сумата. След още един телефонен разговор Джина Флорио добави останалото, само че вече се казваше Джина де ла Торе, защото беше омъжена за захарния барон Карлос де ла Торе. Когато се запознахме преди години, тя работеше като клакьорка на делфините и въртеше дупе за петнайсет долара на мач. Известно време живяхме заедно, но това е друга история. Благодарение на Джина скърпихме откупа и ако не забегнех някъде до съда, всички щяха да си получат парите обратно. Е, с десет процента удръжки, но аз бях твърдо решен да им ги компенсирам — ако се наложи, от затворническата заплата. Наредиха ми да не напускам областта и да не правя опити за контакт с мис Баросо. В противен случай имало опасност да преразгледат освобождаването ми.