Щом изскочих на свобода, веднага свиках целия екип. Аз, баба, Кип и Х. Т. Патерсън се събрахме в кръчмата „Уди Крийк“. Баба пиеше бърбън, Х. Т. — чай с лед, а ние с Кип споделихме бутилка „Куърс“ — най-прехвалената бира на света.
— Сигурен ли си, че искаш да поема това дело? — попита Х. Т.
Беше навлякъл джинсов костюм с червен ширит по краищата и червени каубойски ботуши — толкова нови, че сигурно бяха купени от аерогарата в Денвър. Приличаше на един много дребничък и много черничък Джон Уейн.
— Защо да не искам? Ти си истински адвокат. Уреди ми гаранцията за нула време.
— Просто изтъкнах чистото ти полицейско досие и споменах, че никога не си осъждан за углавни престъпления, макар да имаш доста порицания за обида на съда. Но на практика аз не съм… как да го кажа?… демографски подходящ за делото.
— Защо?
— Защото това място определено не ми прилича на Черна Африка. Едва ли ще зърнем и една мургава физиономия между заседателите, освен ако е обработвана с кварцова лампа.
— Не ми пука. Нуждая се от теб. В момента рискувам до края на живота си да спя с тапа в задника…
— Но си невинен — прекъсна ме баба.
Не я поправих.
— Въпросът за вината и невинността невинаги е само в черно и бяло — казах аз с онзи лекторски тон, който навярно съм усвоил от Чарли Ригс. — По-скоро прилича на непрекъсната линия. Някъде по средата „не чак дотам виновен“ се сблъсква с „не съвсем невинен“. Прокуратурата трябва да докаже вината без сянка от съмнение. Изглежда, разполагат с доказателства, че съм гръмнал пирон в мозъка на Симарон. По дяволите, аз дори не мога да отрека, защото нищо не помня. Но деянието би било оправдано, ако съм го извършил при самозащита. Лошото е, че Джоу-Джоу ще изтъче за съда паяжина, според която излизам нападател. Затова ми трябваш ти, Х. Т.
— Мислиш, че мога да я пречупя?
— Не знам, но ти си велик адвокат. Дявол да го вземе, колкото пъти се е случвало да застанем един срещу друг, все ме убеждаваш, че си прав.
— Джейк, никога не съм те виждал тъй любезен и кротък, тъй учтив и услужлив, както когато си под обвинение. Все пак благодаря за благата дума.
— Сериозно говоря. Напомняш ми какво разправяха за един познат адвокат: „Може да прекатури твоя със своя или своя с твоя. Зависи от коя страна е застанал“. Х. Т., бих те взел, независимо от коя страна се намирам.
— Щом е тъй, да се хващаме на работа — рече Патерсън. — За начало ми разкажи най-подробно какво стана през онази нощ. Карай бавно, опитай да си припомниш всяка дума, всяко движение. Не пропускай нищо, колкото и да е незначително. Аз ще си водя бележки, но не е зле и ти да го напишеш. Така паметта се избистря. — Той погледна баба и Кип. — Вие ще трябва да се поразходите.
— Не — казах аз. — Остават.
— Адвокатската тайна, Джейк. Губим я, ако…
— Знам, знам и не ми пука. Остават.
И тъй, разказах му всичко, което си спомнях. Как Джоу-Джоу ме умоляваше да не ходя в обора и как веднага хукнах натам като послушно кученце.
— Жени! — изпръхтя баба. — Колкото пъти хукнеш подир жена, все си докарваш белята.
Разказах на Патерсън как видях синини и сълзи по очите на Джоу-Джоу и как след това довтаса Симарон.
— Отначало само се бъхтехме. Той ме блъсна няколко пъти в стената, за да види дали главата ми е по-корава от дъските. После ме хвърли в куп фъшкии. След като прогони Кип, останахме само двамата.
— И мис Баросо — напомни Х. Т.
— Да, и мис Баросо. Отначало Тя беше на платформата, но после слезе да се включи в купона.
Патерсън се завъртя към моя племенник.
— А ти къде отиде, младежо?
— Изтичах по каменната пътека към къщата. Виках за помощ, но наоколо нямаше жива душа. Върнах се, когато чух пистолета. Страшно силно гърми. Мислех, че е истински пистолет.
— Истински е — каза Патерсън. Той прелисти документите, които бе взел от прокуратурата. — Стреля с патрон двайсет и седми калибър и може да забие стоманен пирон докрай в бетонна стена.
— За мозък да не говорим — обадих се аз.
Патерсън вдигна вежда.
— Не съм искал да го убивам — казах аз.
Този път той вдигна и двете вежди.
— Добре де, отидох с намерение да го потроша здравата, но след като Джоу-Джоу ме обвини, че съм я нападнал, разбрах, че тя лъже и за побоя. Изтрезнях моментално. Но вече нямах избор. Симарон искаше да ме осакати и доста добре подхвана работата. Отначало просто исках да се опазя и прибягнах към тактиката Винг Чжун, защото онзи беше по-едър от мен.