— Точно като Брус Лий срещу Чък Норис в „Завръщането на дракона“ — услужливо добави Кип.
— Най̀ ме е яд — казах аз, — че оставих Джоу-Джоу да ме върти на пръста си. Смятах брат й за цар на мошениците, но да бяхте видели нея… Първо излъга мен, после и Симарон. Накара ме да го намразя, след това накара него да ме намрази, а когато той мрази…
Не довърших, защото се сетих, че Симарон вече не може да мрази никого.
— Защо й е трябвало да го прави? — попита Патерсън. — С каква цел?
— По цели нощи не съм спал заради този въпрос. Само едно ми хрумва — че е искала да умра.
— Какво те кара да мислиш така?
— Шегуваш ли се, Х. Т. Тя ми заложи капан, та Симарон да ме убие.
— Но това не се случи, нали?
— Да, аз го убих. И какво?
— Тогава защо да не допуснем, че целта на мис Баросо е била точно такава?
21.
Точни лъжи
Лятото се превърна в есен и трепетликите надянаха искрящи златни одежди. Футболният сезон започна и запалянковците в местния спортен бар приветстваха първоначалните успехи на „Мустангите“ но не пропускаха да мърморят за неминуемите провали в близко бъдеще.
Делото бе насрочено за първата седмица на декември. Патерсън вече приключваше с подготовката и подреждаше документите в папки с различен цвят. За разлика от Флорида, в Колорадо законът не разрешаваше да се взимат предварителни изявления — сериозна пречка в борбата да се отхвърли криминално обвинение. Макар че нямахме шанс да разпитаме вражеските свидетели преди процеса, ние знаехме какво ще кажат в съда. Прокуратурата ни бе осигурила техните писмени показания. Никой, дори и Хосефина Ховита Баросо, не казваше поне една добра дума за мен.
Бях като в мъгла.
Опитвах да се съсредоточа върху делото, но имах чувството, че плувам в желатин.
Главата ми беше размътена, нервите ми за нищо не ставаха. Прекалявах с бирата, а когато и тя преставаше да ми помага, минавах на финландска водка направо от фризера. Което пък ми напомняше за Ева-Лиза Хаавико — добра жена, загинала съвсем безсмислено, но и това е друга история.
От време на време впиянченият ми мозък раждаше някоя идея за защитата и аз бързах да я споделя с Х. Т. Патерсън. Понякога, след като и телевизията не успяваше да ме приспи, звънях на Патерсън с поредната стратегия за оборване на Джоу-Джоу. Като се имат предвид двата часа разлика в поясите, обикновено в Маями беше далеч след полунощ и будех човека от сън, но той не се оплака нито веднъж. Само една сутрин промърмори:
— Прекъсна прекрасен сън.
— Че някой ден всички хора ще бъдат братя ли? — попитах аз.
— Не, че Гуендолин ме притиска към своята гръд.
— Гуендолин от Ямайка? Секретарката на съдия Фъргюсън?
— Точно същата. Жена, надарена с чар, грация, ум, красота, непорочност и праведност.
— Че тогава какво търси при теб, Хенри Тъкъри?
— Нищо не търси, мой престъпни приятелю. В края на краищата това е само сън.
Адвокатите мразят клиентите да им звънят у дома. Вечно има някаква криза, която според клиента не може да чака до сутринта. А под трезвите лъчи на утрото се оказва, че пожарът е съществувал единствено в размътения клиентски ум. Но Х. Т. Патерсън търпеше среднощните ми обаждания, защото беше приятел. И ме разбираше. Не, взимам си думите назад. Почти ме разбираше. Докато не те накарат да се изправиш в съда и да си кажеш името като обвиняем, просто не можеш да разбереш истински какво означава това. Нека викнем на помощ шаблонните изрази — в края на краищата те нямаше да станат шаблони, ако не бяха верни: адвокатът е чисто и просто дрънкало, наемен интригант; имаш ли куфар — пътуваш, имаш ли уста — дърдориш; ден да мине, долар да падне.
Но ако си обвиняем, нещата изглеждат съвсем различни. Всичко става реално веднъж завинаги. Независимо дали печели, губи или отлага делото, адвокатът си излиза от залата и отива да вечеря у дома или с приятели. А за обвиняемия денят може да свърши със зловещия и окончателен трясък на желязната врата зад гърба му.
Из въздуха се носеше хлад. Валеше, застудяваше и листата капеха. Започна да превалява сняг. Х. Т. Патерсън бе долетял за предварителни разговори със съдията и баба го помоли да остане за Деня на благодарността. Беше сготвила пуйка с кестени, царевичен пудинг и див ориз с бекон и бренди. Поради липса на манго и флоридски лимони опече пай с тиква и ябълки. Докато шеташе из кухнята на грамадната каравана, тя ми се стори по-свадлива от обикновено. Мъчеше се да изпече меден хляб и мърмореше за надморската височина.