— Туй пусто тесто се надува по-бързо от комар върху гол задник. Божичко, никога няма да свикна. Водата кипва при по-ниска температура, тъй че трябва да варя нещата по-дълго, да вдигна температурата за печене, да употребявам повече течности, но да слагам по-малко бакпулвер и захар. Ама че шантаво място.
Хлябът стана клисав и баба го прати по дяволите. Рече, че ако е до традицията, можело и да си направим яйчен пунш с бърбън. Посъветвах я да съкрати първата част от рецептата.
След последната порция горещ тиквеник, сервиран с ванилов сладолед и щедра доза ободряващи напитки, аз и Х. Т. излязохме да се поразходим. Снежни парцали прелитаха покрай голите ни глави, докато крачехме по калната пътека, която скоро щеше да се превърне в скиорска писта. В далечината се извисяваше заснеженият връх Соприс.
— Джейк, случвало ли ти се е да защитаваш адвокат?
— Да, няколко пъти.
Има известна професионална гордост в това — да бъдеш адвокат на адвокат.
— По какви дела? — попита Патерсън.
— Обичайните. Разводи, лишаване от адвокатски права, пране на пари.
— И как се работи с такива клиенти?
Това ме накара да се разсмея.
— Нали ги знаеш адвокатите. Все искат да хванат юздите. Като свидетели са ужасни — или нахални, или снизходителни и не можеш да им затвориш устата.
— Общо взето трудни клиенти.
— От най-трудните, Х. Т. Объркват си ролята. Седят на втория стол, а искат да минат на първия.
— Разбирам.
Той ме огледа през прелитащите снежинки. Край нас пробяга някакъв закален любител на спорта по яке и шорти.
— Схващам намека, Х. Т. Не искаш да ти се пречкам. Хей, не се тревожи. Аз ще съм идеален клиент. Няма да се подхилвам на прокурора и да правя мили очи на стенографката. Няма да дъвча дъвка и да замервам заседателите с книжни лястовици. Дискретно ще ти подавам бележчици и ще седя мирно и тихо, докато се въртят колелата на правосъдието.
Една снежинка улучи окото му и се превърна в сълза.
— Будалкаш ли ме, Джейк?
— Не, по дяволите. Ти си шефът. Аз ще бъда такъв клиент, за какъвто винаги съм мечтал.
През седмицата преди процеса местният вестник развъртя такава реклама, сякаш продаваха билети за делото. АЛЧНОСТ И СЛАДОСТРАСТИЕ ТЛАСКАТ АДВОКАТ КЪМ УБИЙСТВО, гласеше едно от заглавията. Друга статия наричаше Джоу-Джоу „ос на смъртоносния любовен триъгълник“.
Кип ми прочете статията на глас и сбръчка луничавото си носле.
— Триъгълникът няма ос — заяви той. — Има хипотенуза, ако е правоъгълен. Може да има остър ъгъл или тъп ъгъл. Може да е равнобедрен или равностранен, но ос няма.
Реших да му дам един урок, който нямаше нищо общо с геометрията.
— Чуй от мен нещо за вестникарите.
— Знам, вуйчо Джейк. Лъжат като дърти цигани.
Изумително нещо е осмозата между поколенията. Лъже като дърт циганин е любим израз на баба. Как неусетно влияем върху децата си. Мислено се зарекох вече никога да не пия мляко направо от шишето, да не псувам колегите шофьори и да не пикая под душа.
— Не е там работата — казах аз. — Новините често са точни, без да отговарят на истината.
— Как тъй?
— Журналистите разчитат на онова, което им казват хората. Да речем, някоя жена твърди, че е била любовница на президента. Статията е точна, защото тя наистина казва така, но къде остава истината? Представител на тютюневата промишленост твърди, че няма доказана връзка между пушенето и рака на белите дробове. Разни религиозни фанатици отхвърлят науката и смятат, че Земята е само на шест хиляди години. Затова запомни правило номер едно: новините са пълни с точни лъжи.
— Как така ги печатат, като знаят, че не са верни?
— Нашата обществена система вярва в способността на гражданина да прецени противоречивите твърдения и да стигне до истината.
— Също като съдебните заседатели.
— Вярно, пък и ако вестниците печатаха само безспорни истини, нямаше да има нищо за четене, освен вчерашните спортни резултати.
— Но в статиите за теб дават думата само на прокурора и ченгетата.