— С тая прическа изглеждаш по-зле от Кевин Костнър в „Бодигард“, ама не чак толкова зле като Харисън Форд в „Невинен до доказване на противното“, когато го съдеха за убийството на Грета Скаки.
Благодарих му за моралната подкрепа и поех към съда.
Прокурорът Марк Макбейн започна процедурата по подбора с дежурните въпроси за семейно положение, сблъсъци със закона и евентуални познанства с някое от действащите лица. Никой не ме познаваше лично, но трима бяха освободени, защото познаваха Симарон, а още двама — защото имаха предварително оформено мнение по случая от вестникарските статии и заявиха, че не могат да го пренебрегнат. Неколцина други отпаднаха по разнообразни лични причини: едни имаха да гледат болни роднини, други да наглеждат болен добитък, а трети просто не понасяха да гледат адвокати.
Почти цял ден наблюдавах как кандидатите се нижат един по един през ложата и без сам да знам защо, почнах да ги намразвам. Кои бяха тези хора, та да ме съдят? Не ме познаваха. Не бяха видели какво стана. Не можеха да знаят как е било. Как да им го обясним, та да разберат?
Чувствах се не на място. Откъснат от реалността. От време на време дочувах техните отговори, но не схващах нито дума. Сякаш се реех над залата и гледах отвисоко цялата процедура. В други моменти изобщо не бях в съда.
Понякога Х. Т. ме питаше какво мисля за поредния кандидат, но аз само махвах с ръка. Нека сам си решава кого да отхвърли и кого да подкрепи. Аз не бях в състояние да му помогна.
Малко след четири подир пладне Х. Т. Патерсън ме смушка в ребрата. Вече си имахме съдебни заседатели — магазинери, земеделци, строители, барман, сервитьорка, учителка, механик и студент. В ложата от полирано орехово дърво седяха седем мъже и пет жени. Десет от англосаксонски произход, двама с мексиканска кръв в жилите. Точно преди да положат клетва, аз огледах лицата им, а те се вгледаха в моето.
Кой е този човек, сякаш питаха всички, и какво е направил?
Аз самият не знаех отговора.
Марк Макбейн беше човек на фактите. Сив костюм, сиви очи с тъмни торбички под тях, първи наченки на шкембенце. Нямаше желание да става губернатор, сенатор или дядо Коледа. Беше постигнал мечтите си с кучешко упорство и тежък труд. За разлика от Ейб Соколов, който се бореше със зъби и нокти по всяко дело и оставяше частица от себе си в съдебната зала, Макбейн просто си вършеше работата. Без излишен шум. Представяше обвинението пред заседателите точка по точка. Не пропускаше нищо важно, не влагаше нищо излишно. Избягваше самодоволството и безполезното перчене. Но и не допускаше груби грешки. Просто излагаше ясни, студени, неподправени факти. Прокурор от старата школа.
Обвинителят е като опитен дърводелец, който търпеливо кове гредите и изгражда своята къща дъска по дъска. Защитникът е безогледен вандал, който намира централната греда и поваля къщата, преди да бъде довършена. Или пък, ако предпочитате по-романтичните образи, представете си обвинителя и защитника като велики художници. Първият ще е реалист от школата на Уинслоу Хоумър, вторият — кубист като Ман Рей.
В момента Марк Макбейн се беше подпрял до заседателската ложа и навлизаше във встъпителната си реч, като обясняваше методично какво се надява да докаже.
— Представете си съдебното дело като книга, а встъпителната реч като съдържание.
И той продължи монотонно да излага своята теза стъпка по стъпка, повтаряйки от време на време добрата стара фраза „Фактите ще покажат“.
Разказа за миналите ми отношения с мис Баросо, за дългогодишните ми връзки с нейния престъпен брат, за участието ми в неговата компания, от която систематично съм отклонявал средствата, набирани от покойния мистър Симарон. Съобщи на заседателите, че ще изслушат съдебния лекар, следователя, един експерт по дървообработващи инструменти и самата мис Баросо, единствената свидетелка на убийството.
— Само мис Баросо може да ни разкаже какво точно е станало през онази нощ. Тя няма какво да крие. Мис Баросо е юристка с безупречно минало и блестяща репутация, макар да се срамува заради своя брат… — Тук Макбейн се завъртя към мен и дванайсетте заседатели последваха примера му. — … и заради някогашната си връзка с този криминален адвокат от Маями.
„Криминален адвокат“ прозвуча презрително, а „Маями“ си беше направо като Содом и Гомора.
— Не бих желал предварително да разкривам какви изненади ще ви поднесат тези свидетели — продължи Макбейн. — Сами ще изслушате всеки от тях и тогава несъмнено ще се убедите, че обвинението е доказало категорично вината на подсъдимия.