Х. Т. Патерсън е усмивка се полюшна напред-назад върху каубойските си ботуши и съобщи на заседателите, че за него е чест да застане пред тях — хората, готови да сложат край на една жестока неправда, извършена спрямо неговия подзащитен. Той им напомни, че тази сутрин са дали клетва да изслушат и последното доказателство, преди да вземат решение. Каза им, че задължението на прокуратурата да докаже вината на подсъдимия без сянка на съмнение е най-висшата степен на взискателност в юриспруденцията. Носът му не се издължи нито с милиметър, когато заяви, че имам безупречен характер и редица свидетели от Флорида са готови да потвърдят това — включително треньори, съдии и адвокати.
Патерсън пристъпи към ложата и леко повиши глас.
— Свидетелката мис Баросо ще бъде подложена на кръстосан разпит и именно тогава ще прецените дали обвинението наистина е доказало своята теза. Не е вярно, че тя била единствената свидетелка. Не, дами и господа, мистър Ласитър също е очевидец и вие ще го изслушате. Уверявам ви, разказът на мис Баросо ще се окаже двусмислен и фантастичен, съмнителен и недостоверен. И тогава обвинението ще рухне. Ще се сгромоляса като къщичка от карти. Ще се срути като…
Макбейн бавно се изправи на крака.
— Протестирам, Ваша Светлост.
За пръв път чувах толкова кротко възражение.
— Приема се — каза съдията. — Не знам как го правите във вашата Маяма, но ние тук пристъпваме към заключителни речи едва след доказателствата.
Патерсън благодари на съдията с най-любезна усмивка, сякаш току-що се беше докоснал до изворите на вселенската мъдрост. След това продължи с обичайните шаблонни приказки за нашата най-добра в света (има си хас!) правна система. Благодари предварително на заседателите за задълбоченото внимание, макар че един от тях вече дремеше, а двама зяпаха през прозореца. После си седна и съдията Уидърспуун заръча на заседателите да не четат вестници и да не обсъждат делото помежду си.
Приведох глава към адвоката си.
— Х. Т., какво става? Ти току-що обеща да дам показания. Не е ли малко раничко за…
— Вече е решено. Трябва да го направиш.
— Добре, но тогава защо не спомена нищо за самозащита? Щом ще давам показания, това ми е единственото спасение.
— Самозащитата означава, че си убил Симарон.
— Много ясно! — Шепнех прекалено високо и един от заседателите се озърна към нас, докато съдията обясняваше, че ще води заседанията от девет сутринта до шест вечерта и се надява делото да приключи до края на седмицата. — Джоу-Джоу ще каже, че съм насочил пистолета към главата на Симарон и съм натиснал спусъка.
— Но ти не си спомняш, нали?
— Не съвсем. Е, помня как натиснах спусъка, но мисля, че нищо не стана.
— А мис Баросо те излъга, че Симарон я е бил, нали?
— Да.
— После излъга Симарон, че ти си я изнасилил.
— Естествено.
— И излъга полицията по въпроса кой кого е нападнал.
Аз отчаяно вдигнах ръце.
— Да. Тя измами мен. Измами Симарон и измами полицията.
— Недей да гледаш толкова тъжно, Джейк — каза Х. Т. Патерсън. — Мен все още не е измамила.
22.
Пъргав, сръчен и враждебен
Помощник-шерифът Клейтън Добсън потвърди, че пристигнал пръв на местопрестъплението, където заварил жена, която се представила като Хосефина Баросо. Когато я видял за пръв път, тя прикривала голотата си с одеяло. Била чорлава и емоционално разстроена. Отвела го при тялото. По-точно при двете тела.
Единият мъж бил жив, но в безсъзнание. Лежал по гръб на сламата и стенел. Да, в момента е в залата. Ето го там, едрият мъж със син костюм.
Убитият бил Кит Карсън Симарон. Добсън го познавал, знаел, че това е неговото ранчо. И с татко му се познавали.
Добсън повикал подкрепления и линейка. Разпитал мис Баросо, която казала…
Протестираме, сведения от втора ръка.
Приема се.
След това охранявал местопрестъплението и предал всичко в ръцете на детектив Раклин, който пристигнал след около двайсет, може би двайсет и пет минути.
Бърни Раклин от отдел „Убийства“ беше навярно единственият мъж в област Питкин без каубойски ботуши. Около четирийсет и пет годишен, нисък и пълничък, с оредяла коса. Беше облечен с бежови панталони, синьо яке и ожулени мокасини. Стори ми се, че го познавам, но не помнех откъде. Той също бе взел показания от мис Баросо, която очевидно не пропускаше нито една възможност да разкаже историята си. Заедно с група експерти, Раклин обикалял няколко часа из обора. Издирвали отпечатъци, правили снимки, взимали проби от капките кръв, прибирали в найлоновите пликчета трески и пирони.