— В какво състояние бе мис Баросо, когато я разпитахте?
— Беше разстроена и личеше, че е плакала. Показа ми синини по ребрата си и заяви, че са причинени от…
Прокурорът вдигна ръка.
— Разказвайте само за личните си впечатления, моля.
Благодаря, Макбейн. Задължен съм ти.
— Имаше синини по горната част на тялото. Изглежда беше удряна и по лицето, защото едното й око почваше да се подува. Но не ми се стори сериозно пострадала. Беше в пълно съзнание и реагираше съвсем нормално.
През следващия час помощникът на прокурора показваше една по една увеличените фотографии от местопрестъплението, а Раклин описваше нещо, което ми звучеше като коментар от боксов мач за шампионската титла.
— Какво представлява снимка номер едно, сър?
— Това е платформата за сено в обора. Тук обвиняемият е нападнал покойника.
Стига бе! Ти изобщо не беше там. Знаеш само каквото ти е разправила Джоу-Джоу.
— Позволиха ли ви уликите да установите какво се е случило на платформата? — попита Макбейн.
— Да. Подът е дървен. Има драскотини от каубойските ботуши на покойника и те потвърждават сблъсъка на това място. Вероятно той е бил влачен по пода…
Симарон влачен! С подемен кран ли?
— … Не открихме драскотини от обувките на обвиняемия.
Естествено. Аз бях с кецове. Страшно мразя ченгетата да се правят на много учени.
— Огледахме дъсчените стени около платформата. При внимателното проучване по грубата им повърхност бяха открити човешки косми. Те съвпадат с пробите, взети от косата на мистър Симарон, а близките драскотини по пода подсказват, че мистър Симарон е бил блъснат в стената с голяма сила.
Той помълча, докато прокурорът му подаваше увеличена фотография на пропукана дъска.
— На тази снимка виждаме веществено доказателство номер дванайсет. Можете ли да ни обясните какво представлява?
— Да, това е дъската. Както виждате, тя е пропукана там, където открихме коса от мистър Симарон. Мястото се намира на около метър и деветдесет над пода. Мистър Симарон беше много висок, почти два метра, а с ботуши ставаше още по-висок. Освен това на тила му открихме ожулване и признаци за тежък удар — толкова тежък, че би могъл да предизвика сътресение на мозъка.
Дрън-дрън! Стената пострада по-зле от него. Аз имах сътресение. Той дори не мигна.
— Въз основа на проучването и уликите до какви изводи стигнахте относно събитията на платформата, която видяхме на снимка номер едно?
Хей, Х. Т., направи нещо! Каквото и да било!
Почнах да се въртя на стола и Патерсън успокоително ме потупа по ръката. Гадни адвокати!
— Мистър Симарон е бил нападнат от обвиняемия, който, макар и не толкова едър, има забележително телосложение. Като бивш професионален футболист той е все още в добро физическо състояние, бих казал дори по-добро от това на мистър Симарон.
Дума да няма. Мистър Симарон лежи в моргата.
— Изглежда, обвиняемият е влачил мистър Симарон по платформата. Вероятно са били вкопчени един в друг като борци. После обвиняемият е блъснал много силно главата на мистър Симарон в дъсчената стена. Право да си кажа, изненадан съм, че човекът не е припаднал на място, макар несъмнено да е бил замаян от удара. После двамата са продължили борбата. По някое време обвиняемият е паднал през парапета от снимка две в отделението отдолу, показано на снимка три.
— Съвпадат ли вашите изводи с показанията на мис Баросо?
Я стига! Ще ми вмъквате контрабандно сведения от втора ръка!
Стрелнах поглед към Патерсън, който прошепна:
— Стегни се, Джейк. Тя така или иначе ще даде показания. Излишно е да създаваме впечатление, че се страхуваме.
Прав беше, макар че нямах ни най-малко желание да слушам лъжите й два пъти.
— Да, съвпадат във всяко едно отношение.
Макбейн продължи да разкарва свидетеля из веществени доказателства и описания на жестокия побой, нанесен на клетия, кротък и примерен гражданин Кит Карсън Симарон от някакъв си грамаден бивш футболист, пристигнал по тия места от един безбожен дивашки край, където почти не говорят английски.