Детектив Раклин потвърди, че обвиняемият е продължил нападението срещу Симарон и след слизането си от платформата. Имало доказателства, че се е опитал да намушка мистър Симарон с вила — четири повърхностни драскотини по бедрото на жертвата, съвпадащи със зъбците на вилата.
Е, тук си почти прав. Само малко бъркаш по роднинска линия.
Не, по дръжката на вилата не били открити ясни отпечатъци, но в това нямало нищо необичайно. Може да са били размазани, или пък вилата е държана така, че да не останат отпечатъци.
Мистър Симарон се защитавал с камшик и раните по тялото на обвиняемия подсказват, че жертвата е успяла да нанесе няколко отбранителни удара.
Отбранителни ли? Само да ми паднеш, детектив Раклин, ще ти покажа какво е отбранителен удар.
При яростната си борба двамата гиганти паднали в коша за царевица. Мистър Симарон продължил да се защитава и нанесъл няколко удара. Двамата били силни мъже и взаимно си причинили физически увреждания.
— Какво е станало след това? — попита Макбейн.
— Изглежда, обвиняемият е докопал пистолета за пирони и…
Патерсън скочи на крака.
— Протестирам. Доказателствата не се основават върху това кое как е изглеждало.
— Приема се.
— Нека задам въпроса така — каза Макбейн. — Когато пристигнахте в обора, какво забелязахте относно мистър Симарон.
— Забелязах, че е мъртъв.
Двама журналисти в залата се изкискаха, но заседателите останаха убийствено сериозни.
— Продължавайте — подкани свидетеля Макбейн.
— Той лежеше на пода, извъртян на една страна. От дясното му ухо бе изтекло голямо количество кръв, разляно в кръг около главата. Малко кръв оставаше и в самото ухо, където имаше неголяма, очевидно огнестрелна рана. На ухото забелязах петно от смазка или кал, което би могло да е оставено от дулото на пистолет. Беше с размерите на монета от четвърт долар. Първото ми впечатление беше, че мистър Симарон е прострелян в главата от упор.
— Промени ли се мнението ви след огледа?
— Да. На около метър от тялото лежеше пистолет за пирони. Пластмасовият пълнител за десет патрона двайсет и седми калибър стърчеше от горния му край. Така се зарежда този инструмент.
— Какво друго забелязахте в близост до трупа?
— На около два метра и половина откъм страната на изходната рана имаше дървено магаре, върху което бе сложено седло. В горния край на седлото открих забит окървавен пирон. По долната страна на главичката бяха полепнали късчета кост, кожа и мозъчна тъкан.
Една от заседателките — престаряла учителка — вдигна кърпичка пред устата си. Останалите седяха като вкаменени.
— До какъв извод стигнахте въз основа на опита си като следовател от отдел „Убийства“?
— Мистър Симарон е бил прострелян в дясното ухо от упор с пистолет за пирони, зареден с патрони двайсет и седми калибър. Пиронът е излязъл през черепа над лявото ухо и е продължил полета, докато се забие в седлото.
— Съвпадаше ли този извод с показанията на мис Баросо?
Мила картинка. Догадки, подкрепени със сведения от втора ръка, а Х. Т. не си мърда и пръста.
— Да, съвпадаше.
— Ще узнаем повече за фаталния изстрел както от специалиста по инструменти, така и от съдебния лекар — каза Макбейн на свидетеля, но всъщност думите му бяха отправени към заседателите.
Макбейн прегледа бележките си, записа нещо, отпи глътка вода и завъртя показанията в съвсем нова насока.
— Имахте ли възможност по някое време да разпитате обвиняемия?
— Донякъде, мистър Макбейн. На следващата сутрин ви придружих до болницата и заедно разговаряхме с мистър Ласитър.
Вярно. Сега си го спомням, рееше се нейде в мъглата.
— Разкажете ни за какво стана дума.
Патерсън хвърли поглед към мен. Нито един адвокат не обича изненадите, а аз помнех прокурора, но напълно бях забравил за полицая. Какво ли му бях казал, по дяволите? Каквото и да беше, смяташе се за законно самопризнание.
— Казах на обвиняемия, че го помня от времето, когато беше професионален футболист. Спомних си за един мач срещу „Мустангите“, в който той спря няколко опасни нападения и подаде един страхотен пас…