Чудесно. Пет сезона мизерна игра, а тоя тип да си спомни тъкмо най-хубавия ми мач.
— … и го поздравих за добрата игра.
— А той какво отговори?
— Взе да имитира южняшки акцент и каза, че винаги се стремял да бъде пър-гав, сръ-чен и враж-дебен, но успял да постигне само последното.
Мамка му!
— Нещо друго?
— Да, сър. Вие му съобщихте какво е причинило смъртта на мистър Симарон, а той отвърна… — Раклин демонстративно разрови записките си. — „За пръв път в живота си забивам пирон както трябва.“
— Свидетелят е на ваше разположение — съобщи ни любезно Макбейн и си позволи лека усмивка. Ако можеше да се преведе с думи, усмивката би казала: „Хайде, нещастници, да ви видим колко струвате“.
Х. Т. Патерсън кимна, сякаш благодареше на своя противник за неоценима услуга, после стана и се обърна към свидетеля.
— Какво бе физическото състояние на моя клиент, когато го видяхте за пръв път?
— Не съм лекар.
— Хайде сега, детектив Раклин. Преди да постъпите в отдел „Убийства“, вие сте били обикновен полицай, нали?
— Да, сър.
— И много пъти сте давали показания за състоянието на хора, пострадали при автомобилни злополуки.
— Да, сър.
— Навярно и при криминални дела.
— Да.
— Дали не съм чул добре, или тази сутрин по молба на прокурора наистина описахте най-подробно физическото състояние на мистър Баросо?
— Мисля, че го описах.
— Тогава защо се колебаете да разкажете за физическото състояние на мистър Ласитър?
— Аз просто…
— Вие просто не искахте да кажете на заседателите, че Джейк Ласитър е бил смазан на пихтия от Кит Карсън Симарон.
— Протестирам! Натрапване на съждения.
— Приема се. — Съдията Уидърспуун погледна Патерсън и добродушно го посъветва: — Занапред задавайте въпросите си само като… като въпроси.
— Вярно ли е, че мистър Ласитър беше смазан на кървава пихтия?
— Не знам дали бих го казал точно по този начин.
Х. Т. Патерсън беше добър адвокат. Адски добър. Щом забеляза, че Раклин преминава в отбрана, той веднага го атакува. Има една често срещана грешка — да криеш очевидното, когато истината изобщо не те заплашва. Ако аз бях нападнал Симарон, нямаше значение дали ме е бил, или ме е газил с валяк при самозащита. Един хитър свидетел просто щеше да свие рамене и да каже: да бе, нашия Кит здравата го напердаши. Но Раклин прекаляваше в усърдието си да помогне на обвинението, а това почти винаги е грешка.
— Добре, детектив, а как ще наречете човек със сътресение на мозъка и множество рани и синини по гърдите, гърба и крайниците? Как ще наречете натъртените ребра, разтегнатите сухожилия, подутите очи, замъгленото зрение, изкълченото рамо и многобройните рани от камшик?
— Бих казал, че вашият клиент е лапнал прекалено голям залък, когато се е нахвърлил върху К. К. Симарон.
Ха така!
— Нима? Значи вие видяхте как стана всичко? Видяхте моя клиент да се нахвърля върху мистър Симарон?
— Не.
— Защото не бяхте там.
— Точно така.
— Значи в показанията си разчитате на онова, което ви е казала мис Баросо?
— Да, както и на собствения си независим оглед на местопрестъплението.
— Вашият не-за-ви-сим ог-лед — провлече Патерсън, сякаш изпитваше отвращение към тия две думи, — е започнал след като изслушахте показанията на мис Баросо, нали така?
— Не ви разбирам — каза детективът.
— Не е задължително да ме разбирате, но ще бъда безкрайно благодарен, ако отговорите на въпроса. Вярно ли е, че първо разговаряхте с мис Баросо и едва след като изслушахте нейната сърцераздирателна версия, пристъпихте към своя не-за-ви-сим ог-лед?
— Да, вярно е. Все отнякъде трябваше да почна, а вашият клиент беше в безсъзнание.
— Именно, бил е в безсъзнание, след като мистър Симарон го пребил, прав ли съм?
— Да, изпатил си е. Казах го вече.
Патерсън повиши глас.
— После, след като мис Баросо ви каза какво е станало според нея, вие започнахте своя не-за-ви-сим ог-лед. Или нека го кажем по-просто — започнахте да събирате доказателства, които да потвърдят думите на тази привлекателна млада жена и веднъж завинаги да я издигнат над всяко подозрение.