— Доколко сериозно разгледахте този вариант?
— Не си спомням.
— А не е ли истина, че изобщо не сте разглеждали вероятността за самоубийство?
— Не си спомням да съм отделил време за подобна идея. Както казах, не приличаше на самоубийство.
— А дали пропуснахте да обмислите тази идея, защото случаят не приличаше на самоубийство, или защото незабавно приехте версията на мис Баросо?
Раклин пак помълча. Личеше, че се опитва да прецени последствията от всеки възможен отговор.
— И двете, предполагам.
— Но преди малко вие сам казахте, че на пръв поглед мистър Симарон изглеждал прострелян в главата от упор, прав ли съм?
— Да.
— Вие сте виждал много подобни рани, нали?
— Случвало се е.
— Случвало се е? Дайте да си помислим. Колко подобни рани сте виждал по време на своята работа като детектив най-напред в Денвър, а след това и тук? Говоря само за огнестрелни рани от упор в слепоочието или ухото.
— Не съм сигурен.
— Пет, петдесет, сто, хиляда?
— Не съм сигурен. Повече от пет, по-малко от петдесет. Да речем девет или десет.
— И от тези десетина огнестрелни рани колко бяха убийства и колко самоубийства?
Той пак помълча. Изглежда, откровено се мъчеше да си припомни.
— Едната беше от руска рулетка. Вероятно можем да го наречем нещастен случай. Мисля, че две бяха гангстерски екзекуции. Доколкото си спомням, останалите бяха самоубийства.
— Но вие изобщо не обмислихте тази възможност, защото незабавно приехте за истина варианта на Хосефина Баросо, нали така?
Капан. Вече сам си го беше признал. Не че можехме да докажем някакво си самоубийство. Но, дявол да го вземе, прокурорските доказателства бързо стават съмнителни, щом се окаже, че около трупа в обора е имало двама души, а ченгетата са грабнали един от тях, без да му мислят много-много.
— Да, така е — каза детективът, за да сложи край на страданията.
Х. Т. Патерсън каза на съдията, че няма повече въпроси и предложи свидетеля обратно на прокурора, който не го пожела. Съдията Уидърспуун забеляза, че е дошло време за обедна почивка и никой не му възрази.
Към средата на следобеда половината заседатели дремеха или едва се удържаха от дрямка. Двама техници и един лаборант разпознаха найлоновите пликчета, пълни с разни нещица, които никой не би желал да види в хладилника си. И тримата потвърдиха, че кръвта, кожата, костите и мозъчните тъкани принадлежали на К. К. Симарон. Отпечатъците по пистолета били размазани и имало вероятност дръжката да е избърсана с плат, но по дулото все още имало латентни отпечатъци от мен и Симарон. Бил открит и частичен отпечатък от пръст на трети човек.
— Имате ли представа от кого може да е оставен този трети отпечатък? — попита Макбейн.
Специалистът по отпечатъците — книжен плъх с бледа физиономия — погледна към заседателите, както несъмнено го бяха посъветвали, и отговори без колебание:
— Мога само да кажа, че не е оставен от мистър Симарон, мистър Ласитър… — Той помълча за по-ефектно. — … или от мис Баросо.
Макбейн се усмихна на Патерсън и за в случай, че някой не е разбрал, повтори въпроса:
— Нямаше ли отпечатъци от мис Баросо?
— Не, сър.
Другата свидетелка, тъмнокоса жена на трийсетина години, съобщи, че взела пистолета от местопрестъплението и го предала на някой си Дъглас Клифтън за провеждане на необходимите проверки и изпитания. Нямало нарушения на процедурата, тъй че пистолетът можел да бъде приет за веществено доказателство. Когато го вдигнала от пода, или по нейните думи „когато осигурила предполагаемото оръжие“, в цевта нямало пирон, но в пластмасовия пълнител оставали девет патрона двайсет и седми калибър.
Стоманеният пирон, забит в седлото, бил дълъг седем сантиметра и половина и напълно подхождал на инструмента. Върху главичката имало следи от барут, както и пихтия от черепа на Симарон. Всъщност тя не каза „пихтия“. Нарече го „мозъчна тъкан“ и учителката с дантелената кърпичка затвори очи.
До шест вечерта оставаха броени минути и техниците вече бяха казали каквото имаше за казване, тъй че съдията отпрати заседателите да си вървят с обичайната строга заръка да не си създават предварително мнение и да не обсъждат делото с приятели и съседи. После ги посъветва приятелски да карат по-предпазливо, защото градът е пълен с туристи.