Поседях мълчаливо и се помъчих да разсъждавам като съдебен заседател, изправен пред току-що очертаната линия на защита.
Прекалено сложно, прекалено невероятно.
Освен това не можех да се закълна, че не съм изстрелял фаталния пирон, да ме прощавате за двойното отрицание.
Още нещо. Не си представях Джоу-Джоу да застреля когото и да било.
И накрая, ако решиш да обвиняваш някого, не е зле да посочиш мотив за престъплението. Ако Джоу-Джоу бе имала някакви проблеми със Симарон, нямаше нужда да го убива или да го праща в затвора. Можеше просто да си замине. В края на краищата, сама бе дошла в Колорадо.
— Не ме разбирай погрешно, Джейк — каза Патерсън. — В никакъв случай не те насърчавам да изопачаваш истината. Само те моля да претърсиш дълбините на подсъзнателната си памет, онази сенчеста територия, където светлината се среща с мрака, където съзнателната мисъл отстъпва място на мъгливи, неясни видения. Може би ако пребродиш тия сумрачни покрайнини на разума чрез дълбоко съсредоточаване или хипнотичен транс, спомените ти ще се избистрят.
С други думи Х. Т. ми казваше, че мога да си измислям, но решението зависи изцяло от мен. Поразмислих още малко, сетне казах:
— Не мога да го направя, стари приятелю. Не мога, защото не стана така, пък и все едно, номерът няма да мине.
Патерсън бавно кимна и направи на сервитьорката знак да донесе сметката.
— Разбирам те, Джейк. Кажи ми само за мое сведение, щеше ли да го направиш, ако знаеше, че не е станало така, но номерът може да мине?
В сряда сутринта на свидетелското място застана някакъв тип с вълнена жилетка. Той осведоми заседателите, че името му е Дон Русо и завежда отдел „Безопасност“ на корпорация „Тулмастър“ със седалище в Делауер. Самата корпорация била клон на японска международна компания с фабрики в Индонезия и Тайван. Дон Русо знаеше всичко възможно относно пистолетите за пирони марка „Мастърджак 500“.
— Това е един най-усъвършенстваните ни инструменти — заяви той.
Русо беше добродушен очилат мъж и приличаше на онези ентусиазирани продавачи, които знаят наизуст каква шкурка е необходима за всички възможни дърводелски работи. Както сам каза, често се явявал на граждански дела, заведени от злополучни майстори, които са се опитали да заредят пистолета, докато другата им ръка стиска спусъка.
Сега Русо държеше веществено доказателство номер девет с червено етикетче върху гумираната дръжка.
— Винаги съветвам хората да се отнасят към този инструмент като към огнестрелно оръжие. А те не искат да разберат, че липсата на куршум в патрона не го прави по-безопасен. Всъщност трябва да кажа, че той е много по-мощен, отколкото обикновените патрони от същия калибър.
От разказа му узнахме как барутът избухва и изтласква буталото, а то на свой ред изстрелва пирона към онова, което Русо нарече „работна повърхност“ — в случая черепът на К. К. Симарон. Узнахме, че не бива да използваме прекалено дълги пирони, защото могат да се изкривят от бетона и да отхвръкнат назад като бумеранг. Узнахме колко е важно инструментът да се поддържа чист; научихме още, че някой — вероятно мистър Симарон — е отстранил предпазното приспособление, което предотвратява изстрела, когато цевта не е притисната към работната повърхност. Тук Русо зацъка с език и заяви, че пистолетът е съвършено безопасен, ако се използва според инструкциите.
— „Мастърджак 500“ е предназначен за професионалисти, но от време на време някой невежа се опитва да закачи картина в апартамента си, а вместо това заковава човек за дивана в съседното жилище.
— Нека го кажем накратко, мистър Русо — рече накрая Макбейн. — Смъртоносно оръжие ли е веществено доказателство номер девет?
— Ако бъде използвано с тази цел, да.
— А може ли изстрелът с подобно оръжие в нечие ухо да бъде наречен преднамерено действие, целящо да предизвика смърт?
А, да. Въпросът за наличие на предварителен умисъл.
Патерсън скочи.
— Възразявам. Въпросът навлиза в компетенцията на съдебните заседатели и не подлежи на експертна оценка.
— Не вярвам, че е зададен с тази цел — отсече съдията. — Отхвърля се.
— Да, така смятам — отговори Русо. — Всеки, който пъхне дулото в нечие ухо и натисне спусъка… ами, само едно нещо може да се случи и според мен го знае всяко невръстно американче.