— Той ми каза, че наблюдавал къщата и чакал удобен случай да влезе вътре, когато няма никой — каза тя спокойно. — Страхувам се, че планът ми да те заключа в онази стая и да изпратя всички вън от къщата му е предоставил търсения случай.
— Ако ме беше попитала, мила, щях да ти кажа, че в плана ти има едно-две слаби места — каза Джеърд нежно. Не сваляше очи от Феликс.
— Стой мирно — нареди Феликс. — Чилхърст, трябват ми десет хиляди лири, и то веднага.
— Той наистина е отчаян — прошепна Олимпия. — Вече му казах, че в къщата няма нищо, което да е толкова ценно, че да струва десет хиляди лири.
— Права си — каза Джеърд. — Няма. Можеш да вземеш част от мебелите, Феликс.
— Не ми се присмивай, Чилхърст, предупреждавам те. Аз нямам търпение да напусна Англия, както и ти нямаш търпение да ми видиш гърба. Но съм затънал в дългове, а проклетите кредитори са по петите ми. Научили са, че все още съм в Лондон, и заплашват, че ще ме убият. Трябва да върна дълговете си и едва тогава ще бъда свободен.
— Е, в къщата има сребърни прибори — каза Джеърд замислено. — Но те са и неудобни, когато човек се готви да бяга.
— Трябва да има скъпоценности някъде тук. — Феликс отчаяно се огледа наоколо. — Сега имаш съпруга. Трябва да си й купил бижута. Човек с твоето състояние сигурно е подарил нещо хубаво на младоженката.
— Скъпоценности? — Джеърд направи крачка напред. Щеше да има само един шанс, помисли си той. — Съмнявам се.
Олимпия прочисти гърлото си.
— Е, тук са обиците, украсени с диаманти и смарагди, господарю мой. Онези, които носех на бала у Хънтингтънови.
— А, да — каза Джеърд. — Тук са обиците. Разбира се.
— Знаех си! — Феликс присви очи. Изпитваше едновременно и облекчение, и триумф. — Къде са те, лейди Чилхърст?
— Горе, в кутия, на нощното ми шкафче — прошепна Олимпия.
— Много добре.
Феликс я пусна и я блъсна. Пистолетът беше насочен към Джеърд.
— Ще отидете горе и ще ги донесете, мадам. Имате само пет минути. Ако се забавите повече, кълна се, ще убия съпруга ви. Разбирате ли ме?
— Да. — Олимпия се втурна напред. — Не се тревожете, сър. Ей сега ще се върна.
— Не бързай, мила — спря я Джеърд, докато тя бягаше към вратата. — Ще имаш нужда от свещ. По-добре се върни при бюрото, запали една и я вземи със себе си.
— О, Боже мой, да, разбира се. Ще имам нужда от свещ. — Олимпия се завъртя и бързо се втурна към бюрото.
— Побързайте — нареди Феликс.
— Опитвам се да бързам, сър.
Тя взе една свещ и протегна ръка към тази, която гореше, за да запали другата. Очите й срещнаха тези на Джеърд. Той леко се усмихна. Олимпия угаси пламъка на свещта с пръсти и потопи стаята в непрогледен мрак.
— Дяволите да те вземат! — извика Феликс и стреля напосоки.
Камата прилегна плътно в ръката на Джеърд. Той я метна към мястото, където беше застанал Феликс. Чу се висок, ужасяващ вик на болка и гняв. После пистолетът отново изгърмя.
— Джеърд?
Свещта в ръката на Олимпия вече беше запалена.
— Джеърд, добре ли си?
— Добре съм, мила. Следващия път обаче, преди да ме заключиш в стаята за през нощта, помисли, че мога да ти бъда полезен.
Феликс, който лежеше на пода, изстена. Отвори очи и погледна Джеърд.
— Винаги си бил умен.
— Мислех, че и ти също, Феликс.
— Зная, че никога не би ми повярвал, но наистина съжалявам, че се стигна дотам.
— И аз.
Джеърд прекоси стаята и коленичи до Феликс. Разгледа раната, която камата беше направила в рамото му.
— Ще оживееш, Хартуел.
— Това няма особено значение — прошепна Феликс. — Аз лично пет пари не давам, сър. Бих предпочел да ме бяхте убили, вместо да отида в затвора.
— Няма да отидеш в затвора — каза Джеърд. — Ще се погрижа на кредиторите ти да бъде платено. В замяна, ти незабавно ще напуснеш Англия.
— Наистина ще го направите, нали? — Феликс внимателно изучаваше лицето му. — Не ви разбирам, Чилхърст. Всъщност никога не съм ви разбирал.
— А аз много добре те разбирам. — Джеърд погледна Олимпия, която се въртеше около тях. — Има само един човек на света, който ме разбира.
Грейвз се олюля на прага с ръка на темето си. Изглеждаше разтревожен и си имаше причина затова.
— Господарю, виждам, че съм закъснял.
— Всичко е наред, Грейвз. Как се чувстваш?
— Ще го преживея. Благодаря ви, сър.
Олимпия разтревожено се обърна към него.
— Грейвз, ударили са ви?
— Няма за какво да се тревожите, мадам. Бил съм удрян по главата повече от веднъж в моята кариера. Мога да кажа с гордост, че никога не съм страдал особено от това. — Грейвз се усмихна. — Вярвам, че няма да кажете на мисис Бърд колко ми е твърда главата. Имам намерение да си изпрося съчувствие от нея.