— А, да страстта — усмихна се Олимпия. — Тя е тук, нали, сър?
— Определено е тук. — Той целуна върха на носа й. — Но и любовта е тук. Не съм изпитвал това към никой друг на земята, Олимпия.
— Радвам се, сър.
— Потърсих те, защото се надявах, че ще разгадаеш тайната на дневника — каза Джеърд, с устни, прилепени до нейните. — Но скоро разбрах, че ти си единственото съкровище, което бих искал да притежавам.
— Господарю мой, ти отнемаш дъха ми. — Тя обви врата му с ръце и притисна главата му до гърдите си. — Ела по-близо и ми разкажи пътешествията си. Искам да слушам за странни и далечни острови, където влюбените правят любов на осветени от луната плажове, покрити с перли.
Джеърд не се нуждаеше от повече подканяне. Той я притисна под себе си, устата му се впи в нейната. Олимпия потрепера под възбуденото му търсещо тяло. Джеърд вече беше твърд и тежък. Възбудата му извика в нейното тяло познатия отговор. Тя заби нокти в раменете му.
И светът, който се намираше зад вратата на спалнята, вече нямаше значение. Джеърд влезе в нейната влажна и топла утроба и прошепна дрезгаво в ухото й:
— Пей за мен, моя сладка сирено.
— Само за теб — закле се Олимпия.
— Нямах намерение да убивам Сийтън — каза Джеърд много, много по-късно.
— Разбира се, че си нямал. Знаех това. Ти никога не би убил човек хладнокръвно и преднамерено. Но всичко може да се случи в един дуел. — Олимпия го хвана здраво за ръката. — Можеше и ти да бъдеш убит.
— Не вярваш наистина, че можеше да се стигне дотам, нали? — Джеърд се усмихна в мрака. — Бях решил, че е време някой да даде урок на Сийтън. Беше започнал да ми става досаден.
— И какво имаше намерение да направиш?
— Знаех, че Сийтън е дотолкова убеден в моето малодушие, че дълбоко вярва, че няма да се появя на срещата. И също така вярвах, че когато се появя в „Чок Фарм“, той ще бъде силно разтревожен.
— И какво щеше да се случи според теб? — попита Олимпия.
— Това щеше да бъде неговият първи дуел — каза Джеърд. — Първата му среща с истинското насилие. Беше почти сигурно, че ръката му ще трепери толкова силно, че изстрелът му ще е съвсем далеч от целта. Щях да му позволя да стреля първи. И щях да му дам една-две минути за размисъл, преди да стрелям във въздуха.
— И така, честта ти щеше да бъде спазена, а на Гифорд щеше да бъде даден подходящ урок — каза Олимпия.
— Точно така. Сега разбираш ли, мила моя, че можеше и да не си правиш труда да ме заключваш? — Джеърд я притисна още по-силно до сърцето си. — Но съм много доволен, че го направи.
— И откъде можех да знам какъв е твоят план? — Гласът на Олимпия звучеше приглушено, защото устните й бяха до врата на Джеърд. — И какво щеше да стане, ако нещо се беше объркало? Наистина, трябваше да се консултираш и с мен, мистър Чилхърст.
Само след два дни в библиотеката цареше неописуем хаос. Всички бяха там, освен Джеърд, който провеждаше интервю за наемане на работа зад затворените врати на кабинета. Търсеше си нов доверен човек, който да управлява делата му.
Глухият тътен, който долиташе от библиотеката, беше резултат от множество гласове, които се опитват да говорят по едно и също време. В единия ъгъл на стаята Магнус и Тадеус възклицаваха над другата половина на картата, която им беше предоставена от мистър Гифорд. Той пък, от своя страна, искаше да зададе множество въпроси за онова, което вече беше известно на фамилията Флеймкрест.
Робърт, Хю и Итън бяха в плен на силна възбуда. Те се въртяха над двете половини на картата и правеха безброй предложения за това, как да изровят съкровището.
Минотавър подскачаше от човек на човек, махаше с опашка и любопитно душеше ботушите на всички присъстващи.
В другия край на стаята Деметриа разказваше на Олимпия за това, как най-после стигнала до заключението, че трябва да уведоми брат си за истинските събития, които се случили преди три години.
— Откакто мама умря, аз съм поела грижите за него. Винаги съм го защитавала, предпазвала съм го от беди. Не можех да позволя да бъде убит заради мен — каза тя.
— Разбирам — отговори Олимпия. — Той е щастлив, че има сестра като вас.
— Чилхърст беше прав, все пак — каза Констънс. — Време беше Деметриа да престане да кръжи около брат си като квачка около пиленцата си. И без това е направила много за него.
— Гифорд подхранваше омразата към семейството на съпруга ви, която гореше у него, защото тя беше единственото, към което можеше да се придържа — каза Деметриа. — А аз позволих на гнева да се събира у него, защото това му даваше някаква цел в живота, предизвикваше у него чувство за гордост. Не знаех какво може да му се случи, ако интересът му към изгубеното съкровище заглъхне. Страхувах се, че може да се пристрасти към хазарта.