— Приятен ден — отговори Олимпия.
Тя почака, докато Деметриа и Констънс си вземат „довиждане“, а после кимна на Робърт. Той се изчерви и погледна Джеърд.
— Сър, ако нямате нищо против, аз и братята ми имаме подарък за вас и бихме искали да ви го дадем сега.
— Подарък? — Джеърд изненадано вдигна вежди. — Какъв е той?
Робърт извади от джоба си малка кутийка, направи крачка към бюрото и я подаде на Джеърд.
— Не е и наполовина толкова красив като онзи, с чиято помощ ме откупихте, сър, но се надяваме, че ще го харесате.
— Има надпис от вътрешната страна — добави Хю нетърпеливо. — Леля Олимпия накара един бижутер да го гравира.
Итън го смушка в ребрата.
— Затвори си устата, проклет идиот. Той още не е отворил кутийката.
Джеърд бавно повдигна капака и започна да разглежда съдържанието. В стаята се възцари изпълнена с напрежение тишина.
Джеърд остана загледан в новия часовник доста дълго време А после, много внимателно, го извади от кутийката и разгледа надписа: „На най-прекрасния учител.“ Когато вдигна глава, очите му странно блестяха.
— Грешиш, Робърт. Този е много по-красив от онзи, който дадох на разбойника. Много ви благодаря.
— Наистина ли ви харесва? — попита Итън.
— Това е най-хубавият подарък, който някой някога ми е правил — каза Джеърд тихо. — Всъщност това е единственият подарък, който ми е правен, откак станах на седемнайсет години.
Робърт, Итън и Хю си размениха усмивки. А Олимпия полагаше усилия, за да не избухне в радостни ридания. Джеърд пусна новия часовник в джоба си и погледна момчетата.
— А сега — каза той живо, с ясен глас, — мисля, че е време за задълженията, които следват по график.
— Надявам се, че няма да е латински.
— Не, не латински — усмихна се Джеърд. — Мисис Бърд ви очаква в кухнята с чая и сладките.
— Много добре, сър — възкликна Робърт.
Хю също се усмихна радостно и бързо се поклони.
— Много съм гладен. Надявам се, че сладките са джинджифилови.
— А аз се надявам, че са пълни със стафиди — каза Итън и също се поклони.
— А аз пък предпочитам сладки, пълни със сладко от сливи — каза Робърт замислено.
Той се поклони грациозно на Олимпия и последва братята си. Джеърд погледна Олимпия.
— Страхувах се, че тази сутрин въобще няма да успеем да останем сами.
— Тук царяха невъобразим хаос и шум, господарю мой. — Олимпия го гледаше изпитателно. — Сигурен ли си, че не искаш да заминеш с останалите, за да търсиш съкровището?
— Абсолютно сигурен, мадам. — Джеърд съблече жакета си и го остави на облегалката на стола. — Мога да правя и по-полезни неща.
— Какви, господарю мой?
Олимпия го наблюдаваше, докато държеше ключа, поставен в ключалката. Джеърд бавно се приближи към нея, а в очите му гореше желание, което явно се стараеше да овладее.
— Да правя любов със съпругата си, е най-голямото удоволствие. То заема винаги първо място в дневния ми график.
Джеърд грабна Олимпия и я понесе към дивана. Тя обви ръце около врата му и го погледна изпод полуспуснатите си клепачи.
— Но, мистър Чилхърст, какво ще стане със задълженията ти за деня? Това, което се готвиш да правиш, ще попречи на бизнеса ти.
— Дяволите да го вземат моя бизнес! Един истински мъж не може да бъде роб на строг режим.
Нежният смях на Олимпия беше заглушен от страстната му целувка.