— Как загуби окото си, ако не възразяваш срещу моето любопитство?
— Това е дълга история — каза Джеърд. — И малко болезнена за мен. Бих предпочел да не се впускам в подробности точно сега.
— Разбира се, разбира се. — Уингфийлд силно почервеня. — Съжалявам, че проявих нетърпение.
— Не се чувствай неудобно. Свикнал съм хората да се втренчват в мен.
— Е, сега, като знам, че „Сий Флейм“ ще отплава на сутринта, се тревожа много по-малко. А това, че ти ще бъдеш на борда му и ще придружиш стоките ми до Апър Тадуей, е голяма утеха за мен. Още веднъж ти благодаря, че прие.
— Тъй като аз самият трябва да се върна в Дорсет, ще бъда повече от щастлив да ти помогна.
— Не трябва да ти казвам, че ще ми спестиш много пари, нали? — призна Уингфийлд. — Няма да се налага да прибягвам до услугите на фирмата в Уеймаут, които наистина са много скъпи.
— Никога не е било евтино да се внасят стоки.
— Вярно е. За нещастие, от последните две пратки Олимпия не спечели толкова пари, колкото очаквах. Макар че сега и двамата отидохме малко по-далеч, отколкото бяхме смятали първоначално.
— Не може да се предвиди какъв ще бъде пазарът за внесените стоки — каза Джеърд — Твоята племенница запозната ли е с бизнеса?
— Господи, не! — Уингфийлд се засмя, но смехът му издаваше привързаността му към неговата племенница. — Олимпия е много умна, но не се интересува от финансови въпроси. Тя се грижи за роднините ми. Мечтае да пътува като мен, но, разбира се, това не е възможно.
— Сама жена би срещнала много затруднения — съгласи се Джеърд.
— Това не би спряло моята племенница. Казах ти, че не е като повечето английски госпожици. Тя е на двайсет и пет години и си има свое собствено мнение по всички въпроси. Да не казвам какво би направила, ако имаше приличен доход и ако не се налагаше да се грижи за тримата си палави племенника.
— Тя отглежда племенниците си? — Уингфийлд отново засука мустак.
— Тя ги нарича „племенници“, а те я наричат „лельо Олимпия“, но истината е, че роднинската връзка е малко по-далечна. Момчетата са синове на един наш братовчед, който загина заедно със съпругата си при катастрофа преди две години.
— И как децата попаднаха при твоята племенница?
— Ти знаеш как стават тези работи. След смъртта на родителите им децата преминаваха от роднина на роднина, докато преди шест месеца почукаха на вратата на Олимпия. Тя ги прие в дома си.
— Доста великодушно от страна на жена, която трябва сама да се грижи за себе си.
Особено за жена, която се интересува само от легенди и чужди земи. — Уингфийлд замислено смръщи вежди. — Тези момчета са доста диви. Никой от учителите им не можа да се справи с тях. Всъщност те са умни, прекрасни, но са много буйни. Постоянно вдигат цялото домакинство на крак.
— Разбирам.
Джеърд беше отгледан в дом, който винаги беше на крак. Той обаче предпочиташе спокойното и подредено съществуване.
— Разбира се, опитах се да помогна на Олимпия да се измъкне. Когато съм в Англия, правя каквото мога.
„Но не оставаш в Англия достатъчно дълго, за да се заемеш здраво с момчетата, нали?“ — помисли си Джеърд.
— Какво друго, освен дневника, изпращаш на племенницата си?
Уингфийлд допи бирата си.
— Платове, подправки и дрънкулки. И книги, разбира се.
— И тя ще се погрижи да продаде стоката в Лондон?
— Ще продаде всичко, с изключение на книгите. Те са за библиотеката й. Тя ще използва част от парите за домакинството си, а с което успее да спести, ще финансира моите пътувания. Това удовлетворява и двама ни.
— Трудно е да се постигне нещо в бизнеса, ако работите не се следят отблизо — сухо отбеляза Джеърд.
Мислеше за проблемите в бизнеса, които той самият беше срещнал през последните шест месеца. Трябваше да настоява да получи отговорите на въпросите си, трябваше да проучи работите си. Вече нямаше съмнение, че няколко хиляди лири са откраднати по някакъв начин от огромното състояние на финансовата империя „Флеймкрест“. Джеърд разбираше, че бяха успели да го измамят. Бяха го направили на глупак.
Но нещата трябваше да се вършат едно по едно, напомни си той. А в този момент го занимаваше въпросът с дневника.
— Много си прав, човек трябва да следи отблизо делата си. Но, всъщност, нито Олимпия, нито аз, обичаме да се безпокоим с подробностите. Справяме се някак си. — Уингфийлд внимателно се вгледа в Джеърд — Наистина ли нямаш нищо против да ми направиш тази услуга?
— Не, ще се радвам да ти помогна.