Джеърд погледна през прозореца към пристанището, скрито в прегръдките на нощта. Виждаше се огромният силует на „Сий Флейм“, който чакаше настъпването на сутрешния прилив.
— Оценявам това, сър. Мисля, че имах голям късмет, като те срещнах.
Джеърд незабележимо се усмихна.
Той се чудеше какво ли щеше да каже Уингфийлд, ако разбереше, че Джеърд контролира не само „Сий Флейм“, но и цялата империя „Флеймкрест“.
— Чувствам се много по-добре, като знам, че ти ще се погрижиш племенницата ми да получи стоките и дневника. Сега мога спокойно да продължа пътуването си.
— Ти отиваш в Италия, така каза, нали?
— А после ще отплавам за Индия. — В очите на Уингфийлд заблестя пламъчето на нетърпението, което издаваше страстния пътешественик. — Винаги съм искал да видя Индия.
— Желая ти приятно пътуване — каза Джеърд.
— Желая същото и на теб, сър. И още веднъж, моите благодарности.
— За мен е удоволствие. — Джеърд извади от джоба си златен часовник и го погледна. — А сега трябва да ме извиниш.
Той пъхна часовника обратно в джоба си и се изправи.
— Прибираш се вече да спиш, а?
— Не още. Ще се поразходя малко по кея, за да се освежа, а после ще се кача горе и ще си легна.
— Пази си гърба — тихичко го посъветва Уингфийлд. — Всичко може да се очаква от тази сбирщина тук.
— Не се тревожи за мен.
Джеърд наклони глава, а после учтиво кимна за сбогом. Обърна се и тръгна към вратата.
Един-двама от мъжете, които седяха прегърбени над каните си с бира, изгледаха замислено скъпите му ботуши. После погледите им се плъзнаха нагоре към ножа, прилепнал до бедрото му, и още по-нагоре — към черната превръзка, покриваща окото му.
Нито един от тях не го последва навън.
Нощният бриз разроши дългата му коса. За разлика от Уингфийлд, той беше в подходящи за топлата нощ дрехи. Не носеше шалче. Мразеше високите яки и шалчетата. Памучната му риза беше разтворена, а ръкавите му бяха навити до лактите.
Джеърд тръгна по каменния кей. Умът му беше зает с бизнеса, а сетивата му попиваха звуците на нощта. Човек, който е загубил едното си око, си има причини да внимава много да не загуби и другото.
На другия край на кея просветна фенер. Когато Джеърд се приближи, от сянката излязоха двама мъже. И двамата бяха грамадни, високи почти колкото Джеърд, и почти толкова широкоплещести. В мустаците и косите им се виждаха сребърни нишки Вървяха наперено, макар да бяха прехвърлили шестдесетте.
„Двама поостарели авантюристи“ — помисли си Джеърд не без чувство.
Единият от тях се усмихна на Джеърд и зъбите му проблеснаха в мрака. Очите на другия не се виждаха в тъмното, но Джеърд знаеше, че те са необичайно светлосиви. Виждаше същия цвят в огледалото, когато се бръснеше сутрин.
— Добър вечер, сър.
Джеърд поздрави учтиво баща си, а после кимна на другия джентълмен.
— Чичо Тадеус. Прекрасна нощ, нали?
— Време беше да се появиш — повдигна вежди Магнус, граф Флеймкрест. — Мислех, че ще говориш с новия си познат цяла нощ.
— Уингфийлд много обича да говори.
Тадеус вдигна фенера по-високо.
— Е, момче. Какво научи?
Джеърд беше на трийсет и четири години. Отдавна не се смяташе за момче. Всъщност често се чувстваше по-възрастен от всички останали в семейството. Но нямаше смисъл да поправя Тадеус.
— Уингфийлд вярва, че е намерил дневника на Клер Лайтборн — каза спокойно Джеърд.
— Господи!
Лесно беше да се разчете задоволството по лицето на Магнус.
— Значи е вярно? Най-после, след всички тези години, дневникът се е намерил?
— По дяволите, как Уингфийлд се е добрал до него? — възкликна Тадеус.
— Мисля, че неговата племенница първа е разбрала къде се намира той — каза Джеърд. — Обърнете внимание, че е намерен тук, във Франция. Очевидно, усилията на моите братовчеди са отишли на вятъра. Преди два месеца те бродеха по хълмовете на Испания, като напразно се надяваха да го открият там.
— Сега, Джеърд — успокои го Магнус, — младият Чарлз и Уилям ще имат основания да решат, че е бил донесен тук през войната. Ти си ядосан на братовчедите, защото те са се оставили да бъдат заловени от онези бандити.
— Цялата онази работа беше малко досадна — призна недоволно Джеърд. — Освен това ми струва цели две хиляди лири в брой, без да споменаваме колко много време ми отне и колко усилия положих. А и бизнесът ми пострада.
— По дяволите, сине! — изрева Магнус. — Винаги ли само за това мислиш? Твоят бизнес?! Във вените ти тече кръвта на пирати, за бога, а притежаваш сърцето и душата на търговец.
— Много добре знам, че съм разочарование за теб и останалата част от семейството, сър. — Джеърд се облегна на каменната стена и впери поглед в морето. — Но тъй като досега няколко пъти сме разисквали въпроса, мисля, че не е необходимо отново да се впускаме в спор тази вечер.