— Нали ти си новият Пазител, моето момче — каза Тадеус сериозно.
— Проклятие! — Джеърд сдържа дъха си. — Това са само куп глупости и вие го знаете.
— Не са глупости — настоя Тадеус. — Ти спечели правата над титлата преди година, в нощта, в която използва камата на капитан Джек, за да спасиш братовчедите си от онези контрабандисти. Нима си забравил?
— Едва ли някога ще забравя онзи инцидент, тъй като той ми струва окото, сър — прошепна Джеърд.
Той обаче нямаше никакво желание да оспорва вярата на семейството в старите легенди. Стигаше и разправията по повод на легендата за заровеното съкровище.
— Не забравяй, че ти си новият Пазител — каза Магнус, а на лицето му беше изписано изражение на дребен мъдрец. — Ти изцапа с кръв камата. Ти си въплъщение на стария капитан Джек. Той беше досущ като тебе на младини.
— Достатъчно.
Джеърд отново извади от джоба си часовника и го приближи до фенера, за да види ясно циферблата му.
— Вече е късно, а трябва да ставам рано сутринта.
— Ти и този твой проклет часовник — измърмори недоволно Тадеус — Обзалагам се, че и бележникът, в който си отбелязваш деловите срещи, е у теб.
— Разбира се — студено го увери Джеърд. — Знаеш, че аз до голяма степен завися от него.
Часовникът и бележникът бяха двете неща, които Джеърд ценеше най-високо и които бяха много необходими в ежедневието му. Години наред те му бяха осигурявали възможност да поддържа реда в свят, който до голяма степен беше податлив на хаоса. Редът го защитаваше и от непредвидимите постъпки на членовете на неговото семейство.
— Не мога да повярвам! — Магнус тъжно поклати глава. — Представя ти се възможност да търсиш несметното тайно съкровище, а ти гледаш часовника си и надничаш в бележника си като някой скучен бизнесмен.
— Аз съм скучен бизнесмен, сър — каза Джеърд.
— Това е достатъчно, за да накара всеки баща да заплаче — простена Магнус.
— Опитай се да покажеш малко от огъня на Флеймкрестови, момче — подкани го Тадеус. — Ние сме на път да възстановим загубеното си наследство, синко.
Магнус впи нокти в каменната стена, ограждаща кея, и се вгледа в тъмното нощно море. Беше мъж, чиито зорки очи могат да видят дори зад хоризонта.
— Чувствам радост и топлина дори в костите си. След всички тези години съкровището най-сетне е в ръцете ни. И на теб ще се падне великата чест да го върнеш на семейството.
— Уверявам ви, сър — каза Джеърд любезно, — въодушевлението ми не знае граници.
Глава 1
— Имам още една книга, която може да бъде от огромен интерес за вас, мистър Дрейкът.
С обутия си в пантоф крак Олимпия Уингфийлд пазеше равновесие на малката стълбичка, която използваха да достигат горните рафтове на библиотеката. Другия си крак постави на ръба на лавицата и се протегна, за да хване един том, който се намираше на най-горния рафт.
— В този том също се съдържа част от легендата за Острова на златото. А мисля, че има и още един, трети, който трябва да прегледате.
— Внимавайте, моля ви, мис Уингфийлд. Реджинълд Дрейкът хвана отстрани стълбата, за да я закрепи по-здраво. Той се загледа в Олимпия, която се опитваше да достигне друг том, малко по-встрани. — Ако не внимаваш, със сигурност ще паднеш.
— Глупости. Вярвайте ми, свикнала съм с този род упражнения. Правих ги и когато писах онази моя последна статия за списанието на Обществото за пътувания и изследвания. Този том е необикновено полезен, тъй като съдържа бележки за някои от най-странните обичаи на племената, населяващи някои от островите в Южните морета.
— Много мило, че ще ми го заемете, мис Уингфийлд, но аз наистина се тревожа за вашето положение в момента. Тази стълба не е много стабилна.
— Не се тревожете прекалено, сър.
Олимпия погледна надолу към Дрейкът с усмивка, която трябваше да го увери в нейната безопасност, и видя на лицето му доста странно изражение. Светлите му очи гледаха замислено, а устата беше широко отворена.
— Добре ли сте, мистър Дрейкът?
— Да, да, съвсем добре съм, детето ми.
Дрейкът облиза устни и продължи да гледа втренчено.
— Сигурен ли сте? Изглеждате така, като че ли ви прилошава. Ще бъда радостна да ви донеса книгите някой друг път, когато пожелаете.
— Не искам и да чувам за повече чакане. Казвам ви, че се чувствам прекрасно. Във всеки случай, вие разпалихте въображението ми. Сега не бих желал нищо по-силно от това да чета легендите за Острова на златото. Не бих могъл да си тръгна, без да взема още материали, които да проуча.
— Е, добре, щом сте сигурен. Ето, в този том са преразказани някои от легендите, в които се говори за Острова на златото. Аз винаги съм била очарована от изучаването на обичаите и навиците на хората, които населяват далечните земи.