— Наистина ли?
— О, да. Като жена с богат житейски опит, смятам, че в тези занимания определено се крие предизвикателство. Нощните брачни ритуали на хората, населяващи Острова на златото, са особено интересни.
Олимпия прелисти няколко страници от старата книга, а после отново погледна надолу към лицето на Дрейкът. В него наистина имаше нещо нередно, странно, помисли си тя. Изражението му започваше да я притеснява, да я кара да се чувства неудобно. Очите му избягваха нейните. Те като че ли бяха втренчени в някаква точка, която се намираше по-долу.
— Нощни брачни ритуали, така ли казахте, мис Уингфийлд?
— Да. Много странни обичаи. — Олимпия се намръщи поради усилието да се съсредоточи. — Очевидно младоженецът подарява на булката множество златни предмети, които са излети във формата на огромен фалос.
— Фалос ли казахте, мис Уингфийлд?
Гласът на Дрейкът звучеше така, като че ли някой го беше стиснал за гърлото. Най-после Олимпия се сети, че сегашното положение на Дрейкът в подножието на стълбата му дава прекрасната възможност да наднича под полата й.
— Мили Боже!
Олимпия загуби равновесие и се вкопчи в най-горното стъпало на стълбата. Една от книгите, които държеше, се изплъзна и падна на килима.
— Нещо не е наред ли, мила моя? — побърза да попита Дрейкът.
Огорчена от факта, че е предоставила голяма част от обутите си в дълги чорапи крака на погледа на господина, Олимпия изведнъж стана много по-приветлива.
— Не, не, всичко е наред, мистър Дрейкът. Намерих томовете, които търсех. Вече слизам. Можете да отстъпите встрани.
— Позволете ми да ви помогна.
Меките и пълни ръце на мистър Дрейкът докоснаха глезените на Олимпия, които се криеха под муселинените й поли.
— Не, моля ви. Мога и сама.
Олимпия започваше да се задъхва. Никога преди мъжки ръце не бяха докосвали краката й. Допирът на Дрейкът я разтревожи. Опита се да се покатери по-нагоре, за да го избегне, но пръстите му стиснаха здраво глезена й. Олимпия се опита да се освободи, но не успя. Объркването прерасна в раздразнение.
— Ако просто се махнете от пътя ми, мистър Дрейкът, Ще успея да сляза долу, без да се излагам на никакви опасности.
— Не мога да ви изложа на риска от падане.
Пръстите на Дрейкът се плъзнаха още по-нагоре и я стиснаха здраво.
— Наистина, нямам нужда от помощ.
Още една от книгите, които Олимпия държеше, се изплъзна от ръцете й и тупна на килима.
— Най-любезно ви моля да пуснете глезена ми, сър.
— Просто се опитвам да ви помогна, мила моя.
Сега вече Олимпия беше силно разгневена. Познаваше Реджинълд Дрейкът от години. Не можеше да повярва, че няма да се съобрази с молбата й. Диво ритна с крак и го удари по рамото.
— Уф!
Дрейкът залитна назад. Погледна Олимпия обидено. Тя не обърна внимание на обвинението, което се таеше в очите му. Бързо слезе по стълбата, като гневно размяташе полите на роклята си. Почувства, че косата й се освободи от фибите, с които я беше закрепила на кок. Бялата й муселинена шапчица се беше килнала настрани. Когато пантофът й докосна килима, ръцете на Дрейкът я прегърнаха през кръста.
— Моя мила Олимпия, не мога повече да сдържам чувствата си.
— Достатъчно, мистър Дрейкът.
Като изостави всякакви по-нататъшни опити да се справи с положението по начин, който би бил подходящ за една млада дама, Олимпия заби лакът в стомаха му. Дрейкът простена, но не я пусна. Дишаше тежко в ухото й. Дъхът му миришеше на лук. Стомахът й започна да се бунтува.
— Олимпия, мила моя, ти си зряла жена, а не някое момиченце, което току-що излиза от училищната стая. Цял живот стоиш погребана тук, в Апър Тадуей. Никога не си имала възможност да изпиташ радостите на страстта. Време е да започнеш да живееш.
— Мисля, че ще повърна върху ботушите ви, мистър Дрейкът.
— Не ставай смешна. Без съмнение, си малко нервна, защото не познаваш удоволствието, което плътското желание дарява. Не се страхувай, ще те науча на всичко, което трябва да знаеш.
— Пуснете ме, мистър Дрейкът.
Олимпия пусна и последната книга и впи нокти в ръцете му.
— Ти си прекрасна жена, а все още не си вкусила от любовта. Със сигурност не би искала да се лишиш от чувствените преживявания, нали?
— Мистър Дрейкът, ако не ме пуснете веднага, ще започна да крещя.
— Няма никой вкъщи, мила моя. — Дрейкът се опита да я събори върху дивана. — Племенниците ти ги няма.
— Сигурна съм, че мисис Бърд е някъде наоколо.
— Икономката ти е навън, в градината. — Дрейкът започна да притиска устните си във врата й. — Не се страхувай, сладка моя, сами сме.