Тилмън дръпна листа и го скъса на две.
— Мамка му! — изрева той. Ругатнята се върна обратно към него, след като се удари във всички стени и корнизи, сви се и се счупи на хиляди малки „Мамка му!“, които не спираха да се сипят по краката му.
— Лио… — започна Кенеди, но той я погледна предупредително. В този момент не искаше съчувствие или утеха, а и тя не можеше да му ги предложи, защото самата се чувстваше изтърбушена и уморена така, както с думи не може да се опише. Да отиде толкова далеч и да намери само този мавзолей — това наистина бе прекалено жестоко.
Като не успя да измисли какво да му каже, тя го остави и тръгна нагоре по стълбите. Целият огромен комплекс беше като резонатор и всяко нейно движение отекваше, допълнено с нови сложни акорди. Спомни си рисунка на Дюшан на гола жена на стълбище, която хвърля ъгловата пулсираща сянка, докато върви, все едно къса парчета от себе си. Какво от себе си щеше да остави тя самата в това място? Въпросът беше оправдан, като се имаше предвид колко много бе пожертвала, за да се добере дотук.
Не успя да стигне наведнъж догоре. На площадка малко след средата на стълбището се облегна на парапета, за да си почине. Раната в торса я болеше, ръката — също. Трябваше да накара Тилмън да сложи и шишенце парацетамол в сака при лоста, оръжията, амунициите и всички глупости, които беше понесъл със себе си.
Видя го да се движи отдолу. Проверяваше къщите, вероятно за да види дали някой не се е скрил там. Една от вратите беше заключена и той я изрита. Разнесе се звук като от ударила в затворено пространство гръмотевица.
Но вместо да утихне, тя продължи да ечи и да става все по-силна. На Кенеди й се стори, че в един момент зазвуча над нея, а не от мястото, в което възникна. Изкачи останалите стълби и погледна назад.
За миг не успя да осъзнае какво точно вижда. Коридорът като че ли се топеше като восъка на запалена свещ. После й стана ясно, че движещата се бушуваща маса няма нищо общо със стените и изрисувания като небе свод. Това беше мощен поток вода, който запълваше пространството от пода до тавана.
Той удари Кенеди като Божия юмрук и след това я стъпка.
62.
Куутма остави шлюзовете отворени седем минути. През първите трийсет секунди се натрупа достатъчно течност, в която да може да разтвори концентрата. След това водата се превърна в оръжие.
Въпреки че бе изключил външните камери, остави системата за сигурност вътре в Гинат Дания да работи, затова видя как първо жената, а после и Тилмън бяха пометени от потопа. Жената, разбира се, бе обезвредена, тъй като беше със счупена ръка и превързана, но едва ли щеше да е по-различно, ако беше в добра форма и напълно подвижна. Водата се движеше по главната алея към Ем Хадерек с огромно налягане, и то доста бързо. Дори най-добрият плувец щеше да е в смъртна опасност.
Жената потъна и започна да пада надолу по стъпалата към Ем Хадерек. Водата щеше да изпълни цялото подземно пространство, колкото и да беше огромно, в рамките на минута и тя нямаше къде да отиде, освен ако не успееше да изплува обратно до Ем Хадерек и да намери отново горното ниво. Но плуване с една ръка си е голямо изпитание.
Парадоксално, но въпреки че бе на по-голяма дълбочина, Тилмън имаше много повече шансове за оцеляване. Той успя да види приближаващата се водна стена, която се втурна с рев надолу по стълбището и се раздели на десетки любопитни и агресивни пипала. Имаше време да се съвземе и да се хване за парапета от ковано желязо на един балкон. Водната струя го удари, но той се държеше здраво и не се пусна, поне през първата минута. Долните нива се пълнеха бързо, налягането спадаше и тогава Тилмън успя да се издигне нагоре с бавни и мощни загребвания. Беше изпуснал автомата, но сакът все още бе на гърба му и вероятно в него имаше най-разнообразни оръжия. Огледа се, може би търсеше онази жена Кенеди, но тогава всички светлини угаснаха, защото водата намокри контактите и бушоните. Това означаваше, че Куутма вече не може да следи движенията на Тилмън и че шансовете му да намери жената, преди да се е удавила, намаляваха от нищожни до практически нулеви.
Куутма спря водата, след това продължи да събира оръжията си и да се подготвя за предстоящия разговор. Шест ножа сика, по три от двете страни на колана; зигзауера в кобура на рамото с пълен пълнител и два резервни в джобовете на защитната жилетка. Движенията му бяха методични, без припряност в тях. Знаеше с абсолютна сигурност, че точно така трябва да стане. Затова си бе направил труда, проявявайки зловещо черно милосърдие, да прекъсне самоубийството на Тилмън.