Тилмън почти беше успял да се изправи и се бе подпрял на лакът. Взираше се в Куутма с яростта на диво животно. Куутма остави ножа и извади пистолета от кобура. Следващия път, когато Тилмън се хвърли към него, щеше да го простреля в едно от коленете, вероятно в дясното.
— Водата — каза провлачено Тилмън.
— Водата?
Куутма се намръщи на неадекватния коментар.
— Водата е отровена. Келалит. Същата отрова, която ние, Предвестниците, взимаме, за да увеличим силата и скоростта си. А когато концентрацията му е по-висока от пет на милион, тогава има способността да парализира и убива. Ти си поел много малка доза, защото когато водата стигна до теб, шлюзът едва беше пуснат. Но концентратът изтича в него, докато си говорим, и съотношението се покачва към смъртоносната доза, когато само една глътка от водата може да убива в рамките на минута-две. Мексико Сити ще се превърне в огромно гробище. Когато народът ни се премести, след него не остава нищо, Тилмън. Сеем сол в земята и пепел в небето. Но говорихме за Ребека. Ребека Бейт Евром.
Тилмън се стегна и мобилизира силите си. Скоро щеше да бъде в състояние да се движи, Куутма бе сигурен в това. Но тогава щеше да бъде замаян от келалита, разтворен във водата, и омаломощен и от раните си, нямаше да представлява опасност.
— Келим се избират с лотария — каза Куутма. Чувстваше се така, сякаш строи скеле, на което да обеси Тилмън. Примка на шията му, падащ капак под краката му. — Те отиват във външния свят с фалшиви самоличности, осигурени им от Елохим, и се омъжват. Влизаме в медицинските досиета на всички потенциални съпрузи и ги проучваме за евентуални болести, които семето им може да носи. Ако няма риск, съюзът се одобрява, но само за разплод. Това, разбира се, не е брак в религиозния смисъл на думата. Келим раждат по три деца и след това се връщат. Съпругът се прибира в празна къща, а жената — в истинския си дом, в лоното на племето. Както можеш да си представиш, това е трудна задача: изисква се много усилие, за да се преструваш, че обичаш някого три, четири или пет години; да живееш толкова дълго в сянката на лъжа.
— Не! — изграчи Тилмън. Беше успял да се изправи и направи крачка към Куутма.
Куутма вдигна пистолета, но се спря.
— Беше наистина ужасен нещастен случай — каза с точно такава ярост, каквато беше предвидил. — Вероятността е… две или три хиляди на едно. Никога не съм си мислел, че тя ще изтегли късата клечка. Че тя ще е избраната. Но тъй като аз съм Куутма, реших, че за мен няма да е толкова страшно, колкото за другите. Ще я наблюдавам. Ще продължавам в известен смисъл да съм с нея, макар да не можем да разговаряме. Изпратих я в Англия. Тя срещна теб. Сподели леглото ти и роди деца от теб. Юда, който пред теб наричаше Джуд. Сет. Грейс. Гледах ги как растат и чаках своя миг. До последния ден и час просто чаках. Докато накрая настъпи мигът, когато ми беше позволено да отида в дома й. Мили боже, Тилмън, беше наистина тежко!
Куутма установи, че говори през стиснати зъби и гласът му бе станал дрезгав и приглушен.
— Тя не извърши никакъв грях, разбираш ли? Беше безупречна. И въпреки че се хвърляше в прегръдките ти в края на всеки ден, излизаше неопетнена от този… разврат. Съчувствах й. Толкова много й съчувствах. Понякога…
Защо казваше това? Защо толкова много се отклоняваше от думите, които си бе намислил?
— Понякога хората забравят това. Не се замислят за саможертвата, която Келим правят заради нас. В някои случаи жените се връщат и виждат, че никой повече не ги иска. Като съпруги имам предвид. Никой не иска да се свързва с тях. Съсъдът е чист, казват светите писания, но как може нещо, което е потапяно в мръсотия всяка нощ в продължение на години, да остане чисто? Разбираш ли? Това е мистерия. Свята мистерия. Но аз й предложих… предложих й… себе си.