ПЕНЯ: Кажете ми какво се случи след това.
ХУАРЕС: Какво се случи след това? Разказаха ми невероятна история. Имам предвид, че би звучала невероятно навсякъде другаде. Но на мястото, на което се намирахме, не ми беше толкова трудно да повярвам в нея. Мъжът бил изгубил съпругата и децата си. Жената — партньора си. Мъжът, когото убили, се опитал да умъртви целия ни град. Семейството ми. Приятелите ми. Всички, които познавам. Можете ли да си представите! Вързаха ми ръцете, но не много стегнато, и мъжът ми каза, че няма да е добре за мен, ако ги проследя.
ПЕНЯ: Опитахте ли се да ги проследите?
ХУАРЕС: По-късно — да. Но вече си бяха тръгнали. Нямаше и следа от тях.
ПЕНЯ: Колко време беше изминало?
ХУАРЕС: Може би петнайсет или двайсет минути.
ПЕНЯ: Отнело ви е петнайсет-двайсет минути, за да си освободите ръцете, когато наоколо е имало нож — заведен като улика 21 — който е лежал точно в краката ви?
ХУАРЕС: Беше тъмно. Не видях ножа.
ПЕНЯ: А някой от другите няколко ножа на колана на мъртвия мъж и в сака, заведен като улика 16?
ХУАРЕС: Беше тъмно. Не видях…
ПЕНЯ: Да, благодаря, полицай Хуарес. Мисля, че разбирам. Да се обърнем към междуведомствения бюлетин 1217. В него става въпрос за жена, избягала от болница в Кингмън, Аризона, където е била държана под полицейско наблюдение. Това е станало с помощта на мъж, който я е свалил през прозореца по стената на сградата с въже.
ХУАРЕС: Да. Чел съм го.
ПЕНЯ: Вижте снимките. Това ли са мъжът и жената, които видяхте?
ХУАРЕС: Доколкото знам, обвиненията срещу жената са свалени след показанията на окръжния шериф, който е заявил, че тя всъщност го е спасила от нападател.
ПЕНЯ: Мъжът все още се издирва. Погледнете снимките.
ХУАРЕС: Струва ми се, че ако водата наистина е била отровена, то убитият в склада е гаден отровителски кучи син, който заслужава да бъде прострелян в гърдите от близко разстояние.
ПЕНЯ: Струва ми се, че ако исках шибаното ви мнение за това, щях да ви попитам за него. Погледнете шибаните снимки.
ХУАРЕС: Това не е жената, а това не е мъжът. Ще ми се да мога да ви помогна, лейтенант.
ПЕНЯ: А на мен ми се ще да ви сложа топките в менгеме.
ХУАРЕС: Няма пълно щастие на този свят.
69.
Тя се прибра у дома.
Имаше дом, в който да се завърне.
Беше стая, в която баща й я чакаше. Тя му разказа къде е била и какво е правила, макар да знаеше, че той няма да разбере нищо. Тя пък не разбираше неговата история. Най-доброто, което можеха и двамата да направят, беше да се изслушват.
Някой друг също я чакаше в друга стая, недалеч от първата. Последваха мръсни разговори и някои други неща, за които нямаше нужда от разговори.
— Винаги, винаги, винаги съм си мислила, че си хетеросексуална — промърмори Кенеди в ухото на Изи.
— О, за бога, не! — изкикоти се Изи. — Не и след като навърших петнайсет години!
— Но така добре говориш по телефона…
Изи я яхна и се усмихна — само на Кенеди. Тази усмивка можеше да стопи и платина и да разтвори краката и на ангел.
— О, тези думи са универсални, скъпа. Действията имат значение.
70.
Той се прибра у дома. Домът му беше пуст.
Но този път пустотата му се отрази по друг начин. Знаеше, че съпругата му е умряла, без да го разлюби, като е мислила за него. Че не е искала да го напуска и не е могла да си представи живот без него, както и той не успя да изгради нов живот без нея.
Знаеше, че децата му са живи някъде по света и че са щастливи.
Самотата му се струваше като храм, в който пазеше най-святото нещо: спомените от краткото им време заедно като семейство, които никой не можеше да му отнеме.
Докато беше жив, всичко това щеше да продължи да бъде истина. Докато ги помнеше, те щяха да са с него. А при това положение какво друго имаше значение?
71.
— Писмо за теб, Уеб. Главата на кралицата е върху него, затова предполагам, че е от Англия. Кого познаваш в Англия?
Кони подаде писмото през бюрото на шериф Гейл и продължи да се навърта наоколо с вид на човек, който има още нещо за вършене и то не търпи отлагане.
— Благодаря, Кони — каза Гейл.
— О, за нищо — отвърна му тя. Но той не понечи да отвори писмото, дори го бутна настрани небрежно, така че най-накрая Кони се отказа и си тръгна.
Веднага щом тя излезе, той взе отново плика, разкъса го с кутрето си и извади писмото. Беше от Хедър Кенеди, както вече бе предположил, защото тя беше единствената британка, която познаваше.