Седмица след изчезването седна в кухнята на семейния дом и обмисли всичко безмилостно, хладнокръвно и логично. Той лично не можеше да свърши това, което бе необходимо, не можеше да го повери и на никого другиго.
Трябваше да се промени. Да стане човека, който може да ги намери, да се пребори за тях, да ги освободи и да направи всичко, за да възстанови равновесието в света. Имаше на разположение четиринайсет хиляди паунда спестявания и ум, който никога не бе изпробвал пределите си.
Извади бележката на Ребека от джоба си. „Не ни търси.“ Прочете за хиляден път тези думи, търсеше скрития смисъл зад очевидното. Между първата и втората дума имаше по-голямо разстояние, отколкото между втората и третата. Копнежът на Ребека по него се отразяваше в малката празнина, молеше го да види какво е чувствало сърцето й, докато ръката й е писала.
Не ни
търси.
Идвам, каза й той наум и сви юмрук. Няма да е скоро, но идвам. И тези, които са ви откъснали от мен, ще умрат в адски мъки.
На следващия ден той се записа в армията — 45-и средносрочен полк на Кралската артилерия. И започна много методично да се изгражда наново.
6.
Харпър се върна в общата стая и откри, че колегите му нямат търпение да чуят какво се е случило през първия му работен ден с мъжемелачката. Той ги разочарова, нямаше какво толкова да им каже.
— Возихме се заедно в колата около десет минути — отбеляза. — През останалото време оглеждахме местопрестъпление на две седмици. Почти не сме си говорили. Не сме били на среща.
— Ако бяхте — обади се Коумс, — тя сега щеше да ходи и да разправя на всички, че си изстрелял патроните си прекалено бързо.
Това разсмя силно останалите, въпреки че беше куца вариация на обичайните шеги за Кенеди от шест месеца насам. Те се самоподхранваха, като се появяваха в анонимни имейли, надписи по стените на тоалетните, просташки подмятания в „Старата звезда“. Защо Кенеди зарязала гаджето си? Какво казала Кенеди на брачния си консултант? Защо Кенеди никога не стига до оргазъм? Да бе! Оръжия. Пениси. Стрелби. Моля ви се!
Разказаха на Харпър историята. Той вече я знаеше много добре, както и всички полицаи, но детективите преповториха легендата повече за собствено удоволствие, отколкото за негова информация. Кенеди била част от въоръжен отряд за бързо реагиране. Били общо трима. Някакъв мъж започнал да крещи и да размахва оръжие от къща в Харлсдън в два посред нощ. Съседите съобщили за чупене на прозорци. Една жена заявила, че е чула изстрел.
Кенеди се прицелила в човека и тръгнала право към него, докато другите двама колеги, Гейтс и Лийки, се придвижвали зад паркираните коли, за да му излязат от двете страни. Въпросният човек, някой си Маркъс Дел, на трийсет години, бил надрусан като животно с незнайно какво и предметът, който развявал в дясната си ръка, наистина приличал на оръжие. Но лявата му ръка кървяла силно и според показанията на Кенеди по-късно, тя заподозряла, че е счупил прозореца с юмрук, а не с куршум.
Приближила се тя към него, като не спирала да му говори през цялото време, а когато се озовала на три метра от мъжа, видяла, че държи телефон с капаче, което било счупено и стърчало така, че апаратът приличал на пистолет.
Извикала, че няма опасност, и другите двама полицаи излезли от прикритията си, изпълнени със смесица от адреналин, облекчение и малко сюрреалистично опиянение, което се получава, когато трябва да взимаш решения на живот и смърт, а после ти казват, че няма нужда да го правиш.
Дел запратил телефона по Лийки и го ударил право в окото. След това двамата с Гейтс си изтървали нервите и изстреляли единайсет куршума за шест напрегнати секунди. Четири от тях попаднали в целта — ръка, крак, торс, торс.
Странно, но Дел не паднал. Втурнал се към Кенеди и тъй като тя вече била само на около метър от него, му трябвала една крачка, за да я стисне за гърлото.
Накрая Кенеди изстреляла куршума, който го убил. Пронизала лявата му сърдечна камера от разстояние „нула сантиметра“, както бе надлежно отбелязано в доклада по случая. Изкарала му сърцето през гърба, така да се каже, а след това лежала в кръвта му, докато Гейтс и Лийки потвърдят смъртта.