Това била версията на съпругата на убития, единственият свидетел, осмелил се да говори. Оказало се, че Дел се опитвал да проникне в собствената си къща след съпружески скандал, възникнал заради погълнатите от него наркотици и нежеланието му да ги сподели. Лорина Дел била категорична за последователността на събитията и действията на полицаите.
Гейтс и Лийки разказали историята по съвсем различен начин, разбира се. Те твърдели, че стреляли, преди той да ги замери с телефона, докато все още вярвали, че това е оръжие. Тук настъпило разминаване във версиите им. Лийки представил като доказателство истински пистолет, евтин руски GSh-18 с пълен пълнител, заявявайки, че го е намерил затъкнат в колана на Дел. Гейтс потвърдил версията му и продължил да го прави, дори когато се оказало, че по него няма и един отпечатък от Дел. Но показанията, които ги заковали, когато накрая се стигнало до съд, не били на съпругата на мъртвия наркоман, а на Кенеди. Тя отрекла, че пистолетът е намерен на местопрестъплението (в склада с уликите наскоро били пристигнали много пистолети, след акция на товарен кораб, пренасящ контрабандно оръжия, хашиш и — кой да си представи! — фалшиви хапчета виагра). Обвинила и двамата си колеги, че са стреляли по Дел, когато той не представлявал никаква заплаха.
Решението на Кенеди да се прави на Джордж Вашингтон изненадало всички: това означавало, че щели да отнемат не само разрешителните на Гейтс и Лийки за носене на оръжие, но и нейното. И я изправило в неравна битка срещу целия отдел, която нямало как да спечели. Мъжът бе умрял с ръце около шията й. Дори нямало да се стигне до съд, ако всички били дали едни и същи показания.
На разпитите Кенеди била призована да повтори версията си за събитията поне десетина пъти, без да запишат и една нейна дума. Тактично я подканяли да преосмисли реда на ключовите моменти и до каква степен нападението на господин Дел е било опасно за нея. По подобен начин били водени разпитите и при други противоречиви случаи — с Жан-Шарл де Менезес, Хари Стенли, Иън Томлисън8. При тях така се стигнало до положителен изход за властите и замесените полицаи. Но нищо не можело да се направи за ченге без никакво чувство за самосъхранение. Кенеди продължила да твърди, че тя, Гейтс и Лийки са стреляли на месо срещу объркан наркоман, който едва се държал на краката си. И призовала прокурора да я накаже с всичката строгост на закона.
Това все още не се беше случило. Делото забуксувало в тристранна битка между полицията, прокуратурата и комисията за оплаквания от полицията. Водело се пълно разследване, преди да се повдигнат окончателните обвинения. Дотогава Гейтс и Лийки щели да бъдат в платен отпуск, а Кенеди останала в отдела да си върши обичайната работа, но с отнето оръжие.
Но никой от засегнатите не бе успял да се върне към нормалния си живот. Кенеди беше в пълна изолация, низвергната от колегите си, ходеща мишена за помията, с която останалите се чувстваха длъжни да я заливат. На Харпър му се струваше, че травмата й е много по-сериозна, но тя не я показва. Когато му каза, че може да се откаже от работата с нея, му се стори, че това е по-скоро хладен прагматизъм, а не донкихотовско благородство — както останалите на „Титаник“ моряци са предупредили спасителните лодки да се отдалечат, за да не бъдат завлечени от потъващия кораб.
Харпър усети, че Коумс още го гледа и го чака да реагира на предупредителния разказ.
— Не ми прилича на човек, с когото се работи лесно — отвърна той, колкото да каже нещо.
— Много си прав — съгласи се някой.
Кой ли беше? Може би Стануик.
— Но сигурно се е почувствала много зле, след като онези двамата са прецакали ареста.
Атмосферата в стаята леко охладня.
— И какво е очаквало онова копеле? — попита Стануик. — Нападнал е полицай — продължи той. — Добре че са се отървали от него.
— Хубаво — съгласи се Харпър. — И сигурно точно така ще погледнат и в съда на случая. Значи Кенеди не наранява никого, като държи на версията си.
— Да не би да си й хвърлил око? — попита Коумс злостно. — Бива си я, нали?
Обективно погледнато, Кенеди си имаше всичко необходимо, за да заслужи това описание: добре оформена на точните места фигура; поразителна сламеноруса коса, която носеше прибрана назад по начин, който предполагаше, че ако я пусне и разклати като прелюдия за секс, гледката ще е впечатляваща; и макар носът и брадичката й да бяха малко прекалено подчертани, изражението на лицето й със сигурност можеше да се определи като чувствено.
8
Случаи в Лондон от последните години, в които е заподозряно полицейско насилие и ненужно причиняване на смърт на невинни граждани. — Б.пр.