— Някой беше влизал тук късно през нощта и бе ровил в нещата на Стюарт. Това не си го беше измислил.
Кенеди отвърна автоматично:
— Оплакахте ли се за това?
Имаше предвид дали са събрани някакви улики. Дали е документирано някъде.
— Разбира се, че се оплакахме. Иначе нямаше как да си получа застраховката.
— Значи нещо е било откраднато?
— Не. Нищо, доколкото знам. Но имахме нужда от нови ключалки и задната врата се нуждаеше от поправка. Взломаджията беше влязъл през нея.
— Кога стана това — преди или след като професор Барлоу е забелязал, че го следят?
— След това. Тогава и аз започнах да приемам всичко сериозно. Но за вас очевидно това не се отнася.
Защото никой не е свързал уликите, дори и след като са намерили Барлоу мъртъв, помисли си Кенеди. Вероятният преследвач е изскочил на светло чак след като са излезли резултатите от аутопсията, а всички доклади за проникването в къщата и преследването вероятно бяха изгубени в системата. Същински фарс. Централният криминален регистър не беше никак нов, нито сложен. Предполагаше се, че вече е автоматизиран и намира всичката информация, свързана с един случай, щом той се въведе в служебната база данни. Стига да попълниш правилно полетата, предишните разследвания сами си изскачат и няма нужда да ги търсиш.
Но не и този път.
— По всичко личи, че сме действали много бавно в началото — призна Кенеди. Опитваше се да неутрализира враждебността на Роз Барлоу с разкаянието си. — Но ако сте права, тогава защо взломаджията не е нападнал брат ви тук, в къщата? Да не би да го изненадахте? Чухте ли го да влиза?
Роз поклати глава.
— Не, не го чухме — каза тя. — Открихме, че някой е влизал, след като слязохме на следващата сутрин.
Значи има нещо скрито тук, мотивът едва ли е бил само убийството на Барлоу. Убиецът като нищо можеше да го умъртви в къщата, а не в колежа. Даже щеше да е по-лесно, ако го бе изненадал в съня му.
Кенеди отново се замисли за ужасната бъркотия в кабинета на Барлоу. Може би това не беше обичайното състояние на нещата. Може би някой е влизал и там. Погледна към косите слънчеви лъчи, които проникваха през разтворените пердета. Във въздуха висяха прашинки. Думата „убийство“ звучеше нереално в тази стая. А сценарият, според който трупът на Барлоу е влачен нагоре по стълбите в сградата на историческата катедра, за да бъде хвърлен надолу, й се струваше абсурден и мелодраматичен. Но за разлика от Стюарт Барлоу Кенеди не действаше емоционално. Тя се основаваше на улики, а те сочеха към нещо заплетено и отвратително. Убийство, предшествано от проникване с взлом, значеше умисъл или мотив, с които се целеше нещо повече от нечия смърт.
— Обсъдихте ли с брат си какво може да е искал човекът, проникнал в дома ви? — попита тя. — Ако проф. Барлоу се е страхувал, дали е било защото е притежавал нещо конкретно? Нещо ценно, което е мислил, че някой може да пожелае?
Този път Роз се поколеба, но накрая отново поклати глава в знак, че не знае.
— Възможно е, но Стю почти никога не говореше за работата си с мен, защото знаеше, че ме отегчава до смърт. Но напоследък доста общуваше със „Знаещите“. Което означава, че е работил върху нещо старо. Но те най-често се занимават със снимки или транскрипции, не с оригинали. Няма причина да е държал ценни артефакти в къщата.
— „Знаещите“? — повтори Кенеди.
— Това е интернет общество на палеографи, хора, които се занимават със стари ръкописи и печатни текстове.
— Професионални учени като брат ви ли?
— Да, но и такива, за които това е хоби. Мнозина се забавляват по този начин.
— Как бих могла да се свържа с тях?
Роз сви рамене.
— Съжалявам, но не знам. Използвам компютър само за таблици с баланси и за електронна поща. Те имат някакъв… форум? Уебстраница? Дори не знам какво точно. Ще трябва да питате някой от колегите на Стю. Мисля, че точно от тях трябва да започнете. Не се сещам за нищо друго в живота на Стю, което може да стане причина да го следят или да го нападнат.
Кенеди си спомни какво й беше казал Елис.
— Той е пишел книга. Дали там не е имало нещо сензационно или противоречиво? Нова теория или оборване на стара? Нещо, което да е накърнило нечия репутация?
Роз изведнъж стана мрачна. Помълча известно време и отговори с треперещ глас:
— Стю работи върху проклетата книга от цели десет години. Все казваше, че сигурно ще я завърши на смъртното си легло.
Млъкна, а след това добави с по-хладен и равен тон: