Откри Харпър в столовата, извлече го оттам и го вкара в стая за разпити. Нямаше начин да говори с него, ако някой друг от участъка можеше да ги чуе. Затвори вратата и се облегна на нея. Харпър седна на бюрото все още с половин сандвич с пилешко в дясната ръка и фанта в лявата. Беше четири следобед и той най-накрая беше намерил време да обядва.
По лицето му позна колко е щастлив от развитието на случая. Стаята миришеше на пикня и мухъл, но на него не му пречеше.
— Разказвай от самото начало — каза Кенеди.
Харпър продължи да дъвче, махна с ръка, но не каза нищо. Кенеди трябваше да почака, затова събра цялото си търпение, докато той преглътне и отпие от безалкохолното.
— Получих списъка и започнах да звъня — проговори партньорът й най-накрая. — Доникъде не стигнах с преследвача. Никой не го беше видял. Никой дори не си спомняше Барлоу да е говорил с подобен човек.
— Кажи ми за труповете — прекъсна го безцеремонно Кенеди.
— Ами точно тогава става интересно. Катрин Хърт и Самир Девани. И двамата са участвали в конференцията по история, а след това и двамата са умрели. Страхотно, нали? И знаеш ли кое е дори още по-хубаво? Хърт е загинала същата вечер като Барлоу, а Девани на следващата.
Кенеди млъкна и се замисли върху съвпадението. Както и да го погледнеш, периодът си беше съвсем кратък. Изневиделица си спомни неточно няколко реда от „Хамлет“: някой питаше Смъртта за какъв пир се готви, че в една нощ е избила тъй много първенци9.
— Как са умрели? — попита тя.
— И двамата при нещастни случаи. Или поне така е записано. Но същото беше и при Барлоу, нали? — Харпър вдигна лявата си ръка и започна да свива пръстите си, докато изброява: — Катрин Хърт, блъсната с кола, извършителят избягал. Девани, токов удар от неправилно заземен компютър.
— Видя ли делата им?
— Има папка само за Хърт. На бюрото ми е, но честно казано, няма кой знае колко в нея. Никакви свидетели, никакви записи от охранителни камери, нищо.
Последното силно изненада Кенеди. От документален филм на Би Би Си бе научила, че в Обединеното кралство функционират 20% от всички охранителни камери в света, но един от тъжните факти на полицейската работа от XXI век беше, че те никога не се оказваха там, където има нужда от тях.
— Само тези двамата ли са, или още не си приключил със списъка?
— Прозвънил съм около две трети. Чакам и доста хора да ми върнат обаждане, така че съм говорил с малко по-малко от половината. Преди да попиташ, опитах се да намеря връзка между трите жертви, но досега не съм стигнал до нищо. Е, освен самата конференция. Те дори всичките не са историци. Девани е изключението, бил е преподавател по съвременни езици в общинския колеж в Брадфорд. Хърт е била асистент в университета „Де Монфърт“ в Лестър. Ако напишеш имената им заедно в търсачка, не получаваш никакви резултати.
Кенеди бе изненадана от това. От опит знаеше, че каквато и произволна комбинация от имена да напишеш в Гугъл, винаги получаваш милиони резултати. Може би самата липса на връзка бе подозрителна и показваше аномалия.
— Имаш ли нещо против да продължиш да работиш по списъка? — попита тя Харпър.
По лицето му се изписа тъга.
— Имаме две нови жертви — отбеляза той. — Не е ли време да свършим малко работа на местопрестъпленията?
— Евентуални жертви. А и местопрестъпленията са замърсени като това на Барлоу. Утре ще отидем да огледаме. Първо нека се уверим, че не пропускаме някого.
— А ти какво ще правиш? — поинтересува се Харпър с подозрителен тон.
— Ще се върна в „Принс Рийджънтс“ да огледам пак кабинета на Барлоу. Някой е проникнал в къщата му неотдавна. Чудя се дали не е ровил и из нещата му в колежа.
— И какво ще докаже това?
Кенеди действаше по инстинкт — онова необяснимо чувство, че е пропуснала нещо първия път — но не искаше да си признае. Трудно можеше да се обоснове.
— Като начало — отвърна тя — ще докаже, че преследвачът съществува. И може да ни даде насоки за възможния мотив. Стари артефакти, ръкописи, нещо такова. Може да е искал да ги изнесе контрабандно, да ги подправи, да ги открадне. Не знам. Барлоу е мислел, че някой го следи, и сигурно е предполагал по каква причина. Може да поразпитам и за другите двама, да видя дали някой в „Принс Рийджънтс“ знае за евентуална връзка между тях и Барлоу. — Млъкна. — Ще направиш ли и още нещо за мен?
9
Думи на Фортинбрас от 5-о действие, 2-ра сцена на пиесата „Хамлет“ на Уилям Шекспир. Превод на български — Валери Петров:
— Б.пр.