B66, 75
C45“
Обърна картичката и видя, че е снимка.
На нея имаше сграда, фотографирана отдалеч: фабрика или по-скоро склад. Беше масивна постройка. Бетонните й стени бяха боядисани в сиво и имаше поне шест етажа, които се издигаха над напукания асфалт на обрасъл с бурени паркинг. Виждаха се няколко малки прозореца под покрива, но иначе фасадата й бе монолитна. В ъгъла на снимката имаше тесен път. Телената ограда изглеждаше сравнително запазена, но иначе навсякъде цареше разруха: натрупан до оградата боклук, плевели, провиращи се между плочите на пътеките, а в единия край се виждаше изкорубен автомобил без гуми, поставен на трупчета. Цялото изображение бе замъглено, а ъгълът на снимане малко крив: беше щракната от неудобна гледна точка или набързо от кола или влак. Като онези снимки, с които хората си нагласят контраста и цветовете в началото на нова лента. Но кой снимаше на филм в днешно време?
Кенеди отново обърна фотографията и разгледа знаците на гърба й. Някакъв код ли бе това? Посланието не изглеждаше дълго. Освен ако с буквите и цифрите не се означаваха откъси от книга, предварително уговорен ключ към кода, нещо такова. Или пък бяха комбинация за дигитално заключване, или парола за отключване на файл. Нямаше как да разбере без още някаква следа, която да й покаже посоката.
Постави снимката в плик, който надписа. Записа в бележника си къде е намерила уликата. След това вдигна съседните плочи, за да се увери, че не пропуска нещо. Под тях нямаше нищо.
Не възнамеряваше да претърси обстойно кабинета, а само да поразгледа, но въпреки това започна да проверява за други скривалища: зад картините по стените, дъната на чекмеджетата на бюрото, долните страни на мебелите. Нищо друго не изскочи, а огромното количество хвърчащи листове и книги я уплаши. Параноикът вътре в нея вече беше напълно събуден и като си спомни за човека, влязъл с взлом в дома на Барлоу, реши този път да провери и вратата. Ключалката беше стандартна, вградена в топката. Около процепа имаше малки, но ясно виждащи се драскотини и много повече в самата ключалка. Някой се беше опитвал да отключи с шперц, а след това да превърти със специален инструмент.
Това си имаше своите предимства и недостатъци. От една страна — този, който бе влизал, не беше намерил снимката.
Но от друга, нямаше как да разбере какво беше взел.
12.
Крис Харпър мразеше рутинните и монотонни задачи, а още повече мразеше това, че беше добър в тях. След като се обади на всички участници в Лондонския исторически форум, без да стигне до нов труп, той се зае с останалите две точки от списъка на Кенеди.
Администраторът му съобщи, че за съжаление Майкъл Бранд е напуснал хотел „Прайд Корт“. Тръгнал си преди няколко седмици, на 30 юни. Това беше три дни след смъртта на Барлоу и Хърт и два след кончината на Девани. Сестрата на Барлоу се оказа права: Бранд е бил в Лондон през цялото време, докато неговите приятели от форума на „Знаещите“ са измирали при живописни и съмнителни обстоятелства. След това е изчакал няколко дни и е отлетял към нови хоризонти. Може би беше дошъл да предупреди Барлоу, или да му донесе или вземе нещо от него. Може да познава убиеца. А може и той да е убиецът. Но всички тези хипотези някак си не се връзваха с факта, че е останал в този евтин лондонски хотел цели два дни след трагедиите.
— Остави ли домашен адрес? — попита той.
Администраторът се дърпаше, но спря, след като Харпър му спомена за провежданото разследване. След това, без да се пазари, му съобщи адрес в Хихон, Испания, заедно с телефонен номер.
Харпър му благодари, затвори и набра номера. Чу сигнал, който му даде да разбере, че не се е свързал, последва тракване и един дразнещо надменен глас заяви: „Съжалявам. Номерът ви не бе разпознат. Съжалявам. Номерът ви не бе…“.
Харпър влезе в избирателните списъци на Испания през системата на Интерпол и въведе адреса: „Кампо дел Хардин“ 12. На него се водеха три имена — Хорхе Игнасио Архиз, Роса Изабела Архиз и Марта Пачеко. Нямаше никакъв Майкъл Бранд, а телефонният номер бе различен от онзи, който Бранд беше оставил. Харпър го набра и Хорхе Архиз вдигна на първото позвъняване. Дали познава Майкъл Бранд? Хорхе говореше достатъчно добър английски, за да увери детектива, че и представа няма кой е този човек.
Харпър отмести данните за Бранд настрани и започна да търси „Знаещите“.
Първият резултат, който търсачката извади, беше интернет форум със същото име, зад чиято достопочтена лъскава първа страница бяха скрити стотици неразбираеми дискусии за тълкувания и разпознавания. Тълкувания и разпознавания на какво? Май нямаше как да разбере. Темите във форума обикновено носеха заглавия като „Варианти на попиване на пигмента 1–100, NH папирус 2.2.1 — 3.4.6“; „РН 1071 изображение в инфрачервения спектър — с филтър 1000nm!“; „Проблеми със заин10 в DSS 9Р1, ред 14, позиция 12“. На Харпър му изглеждаше като санскрит. В някои от постингите наистина имаше санскрит и авторите им дори не се извиняваха за това.
10
Седмата буква в семитските консонантни писма (финикийско, арамейско, иврит, сирийско и персийско-арабско). От нея са произлезли гръцката зета, латинското Z и З в кирилицата. — Б.пр.