— Върни го жив, Хедър — призова я той с половин уста.
Когато се върна на бюрото си, Кенеди намери последния подарък от бригадата, заела се да я прогони за отрицателно време. Беше мъртъв плъх в капан от неръждаема стомана, поставен върху книжата й. Седем-осем детективи се правеха, че разговарят небрежно на малки групи в общата стая, но я наблюдаваха скришом, нетърпеливи да видят какво ще направи. Ако се съдеше по прикритото вълнение в помещението, може дори да бяха заложили пари за евентуалната й реакция.
Кенеди мълчаливо се бе примирявала с по-малките провокации, но докато се взираше в отпуснатото трупче и съсирената кръв на шията му под металната челюст на капана, тя успя да формулира извода, девет-десет процента от който вече бе проумяла подсъзнателно: че това няма да спре, ако продължи да си носи кръста, без да се оплаква.
Какви възможности имаше? Прехвърли наум няколко, докато стигна до тази, чието най-голямо предимство беше моменталният ефект. Взе капана и го отвори — малко трудно, защото пружината беше здрава. Плъхът тупна на бюрото й. Тя захвърли капана и го чу как изтрака зад нея, след това взе трупчето, но не го хвана плахо с два пръста за опашката, а го стисна силно в юмрука си. Беше студено, много по-студено, отколкото би трябвало. Някой го беше държал в хладилника си в изчакване на подходящия момент. Кенеди се огледа из помещението.
Джош Коумс. Не че той беше лидерът — кампанията срещу нея не бе планирана. Но от всички, които искаха да превърнат живота й в ад, Коумс беше най-гръмогласният и най-старши по прослужени години. Така че идеално й вършеше работа, дори бе за предпочитане пред много други. Кенеди отиде до бюрото му и хвърли мъртвия плъх към чатала му. Коумс рязко се дръпна и столът му тръгна назад. Плъхът падна на пода.
— Мамка му! — изрева Коумс.
— Знаеш ли какво — започна Кенеди в леко скандализираното мълчание, — големите момчета не карат майките си да правят тези работи вместо тях, Джош. Трябваше да си останеш прост униформен полицай, докато ти окапят топките. Харпър, тръгвай с мен.
Дори не беше сигурна, че е там. Нямаше представа и как изглежда. Но когато понечи да се отдалечи, видя с периферното си зрение как един от седналите мъже се изправи и се отдели от групата.
— Кучка! — изръмжа Коумс зад гърба й.
Кръвта й кипеше, но тя се засмя, и то така, че всички да я чуят.
2.
Харпър шофираше под лекия летен дъжд, който заваля изневиделица. Кенеди преглеждаше папката през по-голямата част от първата минута, след като потеглиха.
— Успя ли да се запознаеш с това? — попита тя Харпър, когато завиха по Виктория Стрийт и се включиха в натоварения трафик.
Детективът примигна бързо, но не каза нищо. Крис Харпър, 28-годишен, полицай от Камдън, Сейнт Джон Уд, от прехвалената полицейска академия за борба с тежките престъпления. Кенеди бе отделила малко време между посещението си в кабинета на Самърхил и връщането си в общата стая, за да го провери в служебната база данни. Нямаше нищо особено около него, освен споменаване на проявена храброст (при пожар в склад) и търкания с висш полицай по личен въпрос, който не бе уточнен. Какъвто и да е бил конфликтът, беше изгладен без започване на наказателни процедури. Харпър бе светлокос и тънък като струна, с леко асиметрично лице, което сякаш непрекъснато или бе смръщено, или ти намигаше многозначително. На Кенеди й се стори, че може и да го е срещала някъде много отдавна, но и така да беше, общуването им явно е било мимолетно и не бе оставило у нея нито добри, нито лоши впечатления.
— Изобщо не съм го чел — призна си накрая Харпър. — Само преди час разбрах, че съм разпределен за този случай. Тъкмо преглеждах папката и тогава… ами ти се появи и направи онзи кабаретен номер с мъртвия плъх, а след това тръгнахме.
Кенеди го изгледа косо, но той не й обърна внимание.
— Прочетох резюмето — продължи Харпър. — И прелистих първия доклад от мястото на инцидента. Това е.
— Значи си пропуснал само аутопсията — изсумтя Кенеди. — Това е цялото разследване, което е проведено по случая. Нещо да ти направи впечатление?
Харпър поклати глава.
— Почти нищо — призна той. Намали скоростта на колата. Бяха влезли в колона, която задръстваше горната част на Парламент Стрийт: едната лента бе затворена за ремонт. Излишно беше да пускат сирената, защото другите нямаше къде да се отдръпнат, за да им направят път. Запълзяха напред по-бавно, отколкото биха се движили пеша.