— Или пък са се сборили и усукването на шията е резултат от прекаляване с притискането към земята. И това, и падането може да са станали случайно. Дори и да намерим човека, може да не успеем да докажем умисъл.
Докато той говореше, тя тръгна надолу. Мина покрай него и слезе чак до подножието на стълбището. Парапетът свършваше там, извиваше се надолу и се преливаше в дървена колона. Кенеди търсеше нещо особено, беше сигурна, че е там. Откри го на около половин метър над земята от външната страна на колоната, онази, обърната към коридора на долния етаж, а не към самите стъпала.
— Добре — каза тя на Харпър и му посочи. — Виж това.
Той слезе и клекна до нея. Видя какво му показва.
— Вдлъбнатина в дървото — отбеляза той. — И мислиш, че е от нощта, в която Барлоу е умрял?
— Не — отвърна Кенеди. — Отпреди това е. Вероятно от доста по-рано. Но със сигурност е била тук в онази нощ. Има я на някои от снимките от местопрестъплението. Виж.
Взе папката от ръцете му и я прелисти. Стигна до изображението, което бе видяла по-рано през деня, докато седеше срещу Самърхил и той й подаваше бокала с отровата. Връчи снимката на Харпър, който отначало я погледна с повърхностен интерес, а после се взря по-внимателно.
— Мамка му — каза той накрая.
— Именно. Мамка му.
На снимката се виждаше малко парченце светлокафяв плат, закачено за ръбчето на миниатюрната вдлъбнатина в дървото. Криминалният фотограф си бе направил труда да го заснеме с много добър фокус, вероятно бе предположил, че участва в разследване на убийство.
Раздърпаното парченце плат бе заведено като улика и все още си стоеше в надписан найлонов плик и кутия с етикет в отдела по криминалистика. Но никой не му беше обърнал внимание. Пък и обикновено жертвата обира цялото внимание на местопрестъплението.
Във фона и не толкова на фокус се виждаше и самият Стюарт Барлоу, облечен в светлокафяво сако с кожени кръпки на лактите — типичен учен ерген, като изключим извития му по неестествен начин врат и изцъкленото мъртвешко лице.
— Прегледах снимките, но това не го бях забелязал — призна Харпър. — Най-вече се опитвах да разгледам трупа.
— Също като предишния разследващ. Но разбираш какво означава, нали?
Харпър кимна, но по изражението му личеше, че още обработва информацията.
— От сакото на Барлоу е — каза той. — Или от панталоните му. Но… е на грешното място.
— Независимо дали е от сакото или панталоните, Барлоу не би трябвало да е припарвал дотук — съгласи се Кенеди и потупа вдлъбнатината с пръст. — Това е на цели два метра от мястото, на което е паднал. Освен това е от външната страна на парапета. Вдлъбнатината сочи надолу. Трябва ти движение от долу на горе, за да си закачиш дрехата на острия ръб. И то при положение че си застанал на мястото, на което сме ние. Не виждам как може да стане при падането на тялото отгоре.
— Може би се е завъртял, след като е стигнал подножието на стълбите — предположи Харпър. — Не е бил още мъртъв. Опитвал се е да стане, да потърси помощ или… — Млъкна внезапно и поклати глава. — Не, това е абсурдно. Горкият човечец е бил със счупен врат.
— Точно така. Ако откъснатото парченце плат беше от шлифера му, можеше и да се заблудя. Няма как да изчислиш траекторията на нещо, което се вее свободно от ръката на падащия. Но шлиферът е бял. Нишките са от дрехите, с които е била облечена жертвата, а те няма как да се движат нагоре, докато тялото е падало надолу, нито да правят сложни пируети около твърди предмети. Мисля, че Барлоу е срещнал нападателя си точно тук, в подножието на стълбите. Той го е чакал скрит, вероятно в тази ниша под тях. И когато е чул стъпките му, е заел позиция, изскочил е, щом го е видял да минава покрай него, и го е сграбчил изотзад.
— А след това е нагласил трупа така, че да изглежда, все едно е паднал — довърши Харпър мисълта й. — Това обяснява защо е теглил Барлоу нагоре и е закачил дрехата му на вдлъбнатината.
Кенеди поклати глава.
— Спомни си кръвта по горните стълби, Харпър. Тялото наистина е паднало. Но си мисля, че е паднало по-късно. Нападателят е убил Барлоу тук долу, защото е било по-сигурно така. Няма прозорци, има по-малка вероятност Барлоу да го види или да го разпознае, ако са се срещали и преди. Но той е прецизен и иска да е сигурен, че всички улики са точни. Затова, след като Барлоу умира, завлича тялото нагоре по стълбите, за да го хвърли от площадката и да добави още автентичност. Докато мести трупа, сакото се закача за острия ръб и там остава малко от плата.