Стив Бери
Измамата на краля
Котън Малоун #8
На Джесика Джоунс и Естър Гарвър
Казвам ви, че моето място е място на крале. Няма да позволя да ме наследи негодник, кой друг може да ме наследи освен крал.
Пролог
Дворецът „Уайтхол“
28 януари 1547 г.
Катрин Пар разбираше, че краят наближава. Оставаха още само няколко дни, а може би и часове. Трийсет минути тя мълчаливо наблюдаваше лекарите, които извършваха прегледа. И съзнаваше, че времето за окончателната им присъда наближава.
— Вече не можете да разчитате на човешка помощ, Ваше Величество — обади се един от тях. — Най-добре е да помислите за досегашния си живот и да потърсите Божията милост чрез Исус Христос.
Тя внимателно наблюдаваше как Хенри VIII ще приеме този съвет. Проснат на леглото, кралят спря да стене и извърна глава към лекаря.
— Кой съдия те упълномощи да ми издадеш присъдата? — попита той.
— Ние сме вашите лекари. А присъдата ни не подлежи на обжалване.
— Махайте се! — изкрещя Хенри. — Всички вън!
Макар и тежко болен, кралят все още беше в състояние да командва. Мъжете побързаха да напуснат стаята, последвани от уплашените придворни.
Катрин също понечи да излезе.
— Вие останете, моя вярна кралице — спря я Хенри.
Тя кимна. Двамата се оказаха сами.
Той направи опит да се овладее.
— Когато човек се тъпче с еленско и свинско, а към него прибавя бифтеци и телешко филе и прокарва всичко това с твърде много бира и вино, няма как да запази здравето си. И ще бъде двойно по-злочест заради огромния си корем. — Той замълча за миг и добави: — Точно това се случи с мен, кралице моя.
Съпругът й казваше истината. Той действително беше станал жертва на болест по свой избор, която го разяждаше отвътре. Беше подут до пръсване, неспособен да прави каквито и да било физически усилия, планина от лой. Мъжът, който на младини беше красив и жизнен, прескачаше ровове и майсторски стреляше с лък, мъжът, който водеше армията и побеждаваше папата, днес не беше в състояние дори да вдигне ръка за благословия. Защото се беше превърнал в огромно туловище с малки очички, подпухнало лице и двойна гуша. Истинска свиня. Отвратителна.
— Не бива да се бичувате по този начин, Ваше Величество — каза тя. — Вие сте моят господар, пред когото се прекланям не само аз, а и цяла Англия.
— Но само докато дишам.
— Което продължавате да правите.
Тя си знаеше мястото. Насърчаването на конфликта между съпруг и съпруга, когато той има всичко, а тя нищо, беше много опасно начинание. Но макар и слаба, тя също имаше своите оръжия. Те включваха вярност, добро отношение, чувство за хумор, постоянни грижи и отлично образование.
— Мъжът може да засее своето семе хиляди пъти — каза тя. — Ако внимава и избегне чумата и живее разумно и здравословно, може да бъде як като дъб и да скача като елен начело на стадото си. Вие сте такъв, кралю мой.
Той разтвори подпухналата си длан и тя сложи ръката си в нея. Кожата му беше студена и лепкава и тя неволно се запита дали смъртта вече не влиза в правата си. Добре знаеше, че кралят е на петдесет и шест години, трийсет и осем от които бе прекарал на английския престол. През това време беше сменил шест съпруги, от които имаше пет законни деца. Беше предизвикал света, бе победил Католическата църква и бе установил своя религия в кралството си. Тя беше третата му съпруга на име Катрин и, слава богу, се очертаваше като последната.
Това й даваше надежда.
Бракът с този тиранин не й донесе радост, но тя изпълни своите задължения. Предпочиташе да бъде негова любовница, защото добре знаеше какво се случи с официалните му съпруги. Но той отказа. „Не, госпожо. За вас съм отредил по-важна роля.“ Тя съзнателно не демонстрира ентусиазъм при предложението му и остана глуха за кралските му жестове — главно защото си даваше сметка, че с напредването на възрастта главите около него падаха обезпокоително бързо. Дискретността беше единственият път към дълголетието. По тази причина тя нямаше друг избор, освен да се омъжи за Хенри Тюдор. С бляскава церемония пред очите на целия свят.