Но шефовете й бяха на друго мнение. А и медиите не проявиха никаква милост към АБТОП.
Агенцията за борба с тежката организирана престъпност е английското ФБР и се бори с наркотрафика, прането на пари, измамите, компютърните престъпления, търговията с хора и незаконното притежание на огнестрелно оръжие. Вече десет години Катлийн беше част от нея. Когато я назначаваха, й беше обяснено, че добрият агент трябва да притежава минимум четири качества: способност да работи в екип, да постига конкретни резултати, да бъде лидер и да умее да променя нещата. Искаше й се да вярва, че притежава три от тях, но определено имаше проблеми с „работата в екип“. Не защото имаше проблем с общуването, а защото предпочиташе да работи сама. За щастие, оценките за резултатите й бяха отлични, с много висок процент на осъдени нарушители на закона. Дори беше получила три награди за добре свършена работа. Но въпреки това непрекъснато си създаваше проблеми — главно поради бунтарството, което, изглежда, бе неразделна част от характера й. И тя се мразеше за това.
Докато се мотаеше из апартамента през последните двайсет дни, тя постоянно се питаше кога ще приключи кариерата й в правоохранителните органи. Катлийн имаше добра работа. Трийсет и един дни годишен отпуск, пенсионен фонд, много възможности за обучение и развитие, щедри добавки за майчинство и отглеждане на дете. Не че някога щеше да има нужда от последните две. Почти се беше примирила, че бракът не е за нея, тъй като изискваше прекалено много споделяне.
В момента тя се питаше какво търси в замъка „Уиндзор“, ескортирана под дъжда към „Сейнт Джордж“, готически параклис, построен през XV в. от Едуард IV. Там бяха погребани десет английски монарси. Никой не й обясни защо я викат тук, а и тя не попита. Просто прие заповедта като поредната особеност на професията на агент на АБТОП.
Тя влезе в църквата, отърси дъждовните капки от дрехите си и с възхищение огледа високите сводове, красивите витражи и богатата дърворезба. Над редовете пейки висяха разноцветните знамена на рицарите на Ордена на жартиерата. Емайлирани табелки маркираха местата на сегашните и предишните им собственици. Централната пътека бе облицована с черни и бели мраморни плочи, разположени шахматно и излъскани до огледален блясък, нарушен от дупка до единайсетото място. Около нея се бяха събрали четирима мъже, един от които беше нейният шеф. Той дойде да я посрещне и я отведе настрана.
— През целия ден църквата остана затворена поради инцидент, станал тази нощ. Опитали са да отворят един от кралските гробове. Извършителите са използвали имплозивни заряди, за да проникнат в него.
Катлийн отлично знаеше за какво става въпрос. Тези експлозиви причиняваха големи щети чрез висока температура при ниско ниво на сътресение и минимален шум. Още при влизането си тя беше усетила характерната миризма на въглерод, съпътстваща подобни експлозии. Взривните материали от този тип бяха изключително сложни и не се продаваха на пазара. Привилегията да ги използват имаха единствено военните. В съзнанието й моментално изникна логичният въпрос: кой може да има достъп до тях?
— Катлийн, предполагам, си даваш сметка, че си пред уволнение — подхвърли шефът й.
Разбира се, че тя си даваше сметка, но изречени гласно, тези думи здравата я разтърсиха.
— Предупредих те да промениш стила си — добави той. — Бог ми е свидетел, че постигаш отлични резултати, но въпросът как ги постигаш, е съвсем друга работа.
Служебното й досие беше пълно с инциденти като този в Ливърпул. Залавяне на група пристанищни работници с 37 килограма кокаин, но с цената на два потопени плавателни съда. Умишлено предизвикан от нея опустошителен пожар, за да прогони наркотрафиканти от скъпо имение, което би могло да донесе милиони на хазната след конфискацията му. Ликвидиране на банда интернет пирати с простреляни четирима души по време на ареста. И най-лошото — мрежа от частни детективи, които незаконно събираха поверителна информация и я продаваха на корпоративни клиенти. По време на акцията един от тях насочи пистолет в гърдите й и тя го застреля на място. Макар и типичен случай на самозащита, този инцидент принуди ръководството да я изпрати на психотерапия. Заключението на терапевта беше, че рисковото й поведение се дължи на неудовлетворителен личен живот. Проклетият доктор така и не си направи труда да й обясни какво точно означава това. Тя изтърпя задължителните шест сеанса и после се отказа.