И беше прав. Най-доброто, на което можеше да се надява Малоун, бе да свали поне единия от противниците си.
— Какъв е смисълът на всичко това? — попита той, без да отделя очи от противника си.
— Нищо лично, Котън. Вероятно разбираш, че това е само бизнес.
— В момента мисля единствено за сигурността на сина си. Останалото е твой проблем, не мой.
— А случайно да си чул, че Блейк Антрим е направил ДНК проба на себе си и на твоя син?
Малоун се вцепени от изненада.
— Какво, по дяволите, беше това?!
— Резултатите от теста са ми известни — спокойно отвърна Матюс.
Правилно ли беше чул?!
— Вече ти казах, че още в Щатите Антрим е направил така, че именно ти да придружиш Иън Дън обратно до Англия. Истинската му цел обаче сте били вие двамата — ти и синът ти. Искал ви е в Лондон. А след като пристигнахте, е успял да те ангажира с издирването на Дън, докато самият той е наглеждал сина ти.
— Но той откри Гари, който беше отвлечен — възрази Малоун.
— Хората, които нападнаха теб и отвлякоха сина ти, работят за Антрим — поклати глава Матюс. — Всичко е било постановка.
— Но защо?
— ДНК тестът доказва, че Антрим е истинският баща на Гари.
— Нямам време да слушам подобни глупости! — отсече Малоун.
— Уверявам те, че това е истината, Котън.
Някакво шесто чувство му нашепваше, че наистина е така.
— Доскоро нямах представа за проблемите в личния ти живот — продължи Матюс. — Едва преди няколко месеца си разбрал, че не си биологичният баща на момчето.
— А ти откъде знаеш това?
— Антрим наблюдава бившата ти съпруга от доста време. Засякохме няколко негови разговора с човек в Джорджия, който е наблюдавал жена ти.
— А защо го прави?
— По всичко личи, че тя го е ненавиждала. Отказала му е всякакви контакти с момчето и в един момент той решил да поеме нещата в свои ръце.
Реалността се стовари върху му със смазваща сила. Антрим е родният баща на Гари и се намира тук, в Лондон?!
— Гари знае ли?
— Да — кимна Матюс.
— Трябва да тръгвам!
— Страхувам се, че не мога да ти го позволя.
Катлийн чу всяка дума от разговора. Явно съществуваше пряка връзка между Блейк Антрим и сина на Малоун. Нещо, за което мъжът на няколко крачки от нея, не бе имал никаква представа.
Тя не беше изненадана, тъй като добре познаваше Антрим. Но да има дете? Чиято майка го ненавижда? Най-вероятно защото и тя бе станала жертва на насилие от негова страна.
Двамата мъже насреща продължаваха да държат на мушка Малоун. Катлийн реши, че е крайно време за действие. Ситуацията се нуждаеше от балансиране. Изскочи от полутъмната кабинка и натисна спусъка. Единият от мъжете рухна, улучен в бедрото.
Другият светкавично реагира и завъртя оръжието си. Към нея.
Малоун чу изстрела и отчете резултата от него. Завъртя се наляво и регистрира появата на Катлийн Ричардс. Едновременно с реакцията на втория нападател, който насочи пистолета си към нея. Последва примера й и натисна спусъка. Мъжът се строполи, също улучен в бедрото. Ричардс се стрелна напред и прибра оръжията им. Двамата се гърчеха от болка, а кръвта им обагряше гладката повърхност на корта.
— Ние тръгваме! — обяви Малоун, обръщайки се към Матюс.
— Грешка — поклати глава възрастният мъж.
— Отивам да се погрижа за момчето си — просъска Малоун и направи крачка към него. Наученото току-що, прибавено към невъзможността да се свърже с Антрим, означаваше сериозни неприятности. — Стой далече от мен!
— Няма да харесаш онова, което ще откриеш.
— Ще се справя.
Но дали наистина беше така?
— Трябва да се погрижиш за четирима от твоите агенти, които се нуждаят от медицинска помощ — процеди Катлийн и насочи пистолета си в гърдите на Матюс.
— Ти се оказа голяма особнячка — поклати глава той.
— Направих услуга на твоя човек отсреща, като го прострелях в бедрото. Но следващия път няма да бъда толкова снизходителна.
— Нито пък аз — добави Малоун.
— Нима си готов да рискуваш живота си? — изгледа го Матюс.
— Въпросът е дали ти си готов на това.
Той направи знак на Ричардс. Двамата бързо напуснаха тенискорта и излязоха на открито под щедрите лъчи на следобедното слънце. Наоколо не се виждаха агенти. Хукнаха наляво, подминаха прочутия градински лабиринт и изскочиха на улицата, която водеше обратно към двореца. Пред входа чакаха няколко таксита. Скочиха в едно от тях и напуснаха района.